VOLLEY WEEK

Джовани Гуидети поиска революция в Шампионската лига: Форматът не се е променял от 15 години

VolleyWeek

VolleyWeek

22 ноември 2026 г. в 11:46 ч.

Добавете ни в Google
Джовани Гуидети поиска революция в Шампионската лига: Форматът не се е променял от 15 години

Старши треньорът на Вакъфбанк (Истанбул) Джовани Гуидети отправи остра критика към формата на женската Шампионска лига на Европейската конфедерация по волейбол (CEV) и предложи коренна промяна в организацията на най-престижния европейски клубен турнир. Според италианския специалист настоящата система не отговаря нито на огромните инвестиции на водещите клубове, нито на очакванията на феновете.
В интервю за турското издание Voleybol Aktüel, проведено от главния редактор Саваш Ескигюлек, Гуидети заяви, че европейският клубен волейбол изостава от останалите големи спортове по отношение на развитието на състезателния формат и предлагания продукт.
Изказването му идва непосредствено преди началото на груповата фаза на Шампионската лига за сезон 2026/27, която стартира на 24 ноември. В основната схема участват 20 отбора, разпределени в пет групи по четири, като Турция отново има четирима представители.
„Всичко се променя, само Шампионската лига стои на едно място“
„Всичко около нас непрекъснато се променя. Националните първенства се развиват, турнирите на FIVB се променят, за да привлекат повече внимание и фенове, футболът, баскетболът и хандбалът постоянно опитват нови неща. А Шампионската лига на CEV? Същият формат, същата идея – поне през последните 15 години, откакто съм във Вакъфбанк“, заяви Гуидети.
В момента победителите в петте групи продължават директно към четвъртфиналите, докато вторите отбори и най-добрият трети играят плейофи за останалите три места.
Според специалиста тази система предлага твърде малко качествени двубои между най-силните европейски клубове. В интервюто той посочва, че водещите отбори често изиграват едва осем европейски срещи, преди участието им да приключи.
„Дори в най-добрия случай говорим за един мач на месец от септември до май. Това е по-малко, отколкото Ефес играе в баскетбола за месец“, коментира италианецът.
Той направи сравнение с баскетболната Евролига, където привържениците на водещите отбори имат възможност значително по-често да гледат международни двубои на високо ниво.
12 часа пътуване за мач, който продължава един час
Друг основен аргумент на Гуидети е свързан с огромните разстояния, които клубовете изминават за срещи с предварително очакван победител.
„Не си струва да пътуваш за мачове, чийто резултат всички знаят предварително“, категоричен е треньорът на Вакъфбанк.
По думите му нерядко състезателките прекарват по 10–12 часа в път за двубой, който продължава малко повече от час.
Италианецът смята, че голямата разлика в класите между участниците води и до друг проблем – водещите клубове често използват резервните си състезателки в груповата фаза.
Той даде пример с Фенербахче, Вакъфбанк, Еджзаджъбашъ, Конеляно и Скандичи, които разполагат с достатъчно широки състави, за да си позволят подобни ротации.
Така феновете в държави като Румъния, Швеция, Чехия или Германия рискуват изобщо да не видят на живо най-големите звезди на световния волейбол.
Сред имената, които Гуидети посочва, са Тияна Бошкович, Марина Маркова, Зехра Гюнеш, Джансу Йозбай, Мелиса Варгас, Габи, Паола Егону, Изабел Хаак и Кийке ван Рик.
Милано и Новара като пример за недостатъците на системата
Гуидети обърна внимание и на случаите, в които силни отбори преминават сравнително лесно през груповата фаза, но след това приключват участието си само след един неуспешен елиминационен сблъсък.
Любопитното е, че сред примерите му е именно Милано – отборът, който неговият Вакъфбанк елиминира на четвъртфиналите през миналия сезон.
През март 2026 година турският гранд спечели и двете срещи с по 3:2, като в първия двубой в Италия направи обрат от 0:2 гейма.
Новара също преживя драматично отпадане, но още в плейофите, където отстъпи пред Скандичи след „златен гейм“.
Според Гуидети подобни развръзки показват колко ограничени са възможностите на клубовете да компенсират една неуспешна вечер, независимо от качеството и инвестициите в съставите им.
Каква Шампионска лига предлага Гуидети?
Италианският специалист представи идея за напълно различна организация на турнира.
Според неговото предложение надпреварата трябва да започва още през септември с предварителна фаза, отворена за клубове от всички европейски държави. Този етап да продължава до средата на ноември, когато най-добрите два или четири отбора да получат право на участие в основния турнир.
Там те трябва да се присъединят към 10–12 от най-силните европейски клубове, които ще бъдат включени директно.
След това Гуидети предлага участниците да бъдат разделени в две групи, в които да играят по системата „всеки срещу всеки“. Най-добрите ще продължат към четвъртфинали, а сезонът ще завършва с финална четворка.
При евентуален вариант с 16 отбора, разпределени в две групи по осем, всеки участник би могъл да изиграе 14 срещи само в тази фаза, ако двубоите са на разменено гостуване. Това би означавало повече от два пъти повече мачове в сравнение със сегашните шест срещи в групите.
Гуидети обаче не уточнява дали предлага по един или два двубоя между съперниците, нито представя окончателен брой участници в основната фаза.
Основната му цел е най-добрите клубове в Европа да се срещат многократно през сезона, вместо зрителите да чакат евентуален сблъсък между тях в четвъртфиналите или финалната четворка.
По-големи инвестиции, но достатъчно ли са приходите?
Критиката на Гуидети не се ограничава само до състезателния формат.
В интервюто той е попитан дали Шампионската лига предлага достатъчно висока стойност на марката, качество на телевизионното излъчване и награден фонд, съответстващи на огромните инвестиции на водещите европейски клубове.
„Определено не“, отговаря италианският специалист.
Така треньорът на Вакъфбанк поставя и въпроса за икономическия модел на надпреварата. Клубове с многомилионни бюджети привличат най-добрите състезателки в света, но според него не получават европейски турнир, който да използва максимално техния спортен и търговски потенциал.
В същото време Гуидети не посочва конкретни финансови параметри или размер на наградните фондове, които би искал да бъдат въведени.
Какво означава предложението за клубове като Марица?
Идеята за реформа повдига важен въпрос и за бъдещето на клубовете от по-малките европейски първенства, включително България.
Шампионът Марица (Пловдив) започна настоящата кампания от квалификациите, но отпадна след сблъсъка с азербайджанския Туран (Товуз).
При модела на Гуидети отбори като Марица ще продължат да имат възможност за участие в ранната общоевропейска фаза, но достигането до основния турнир с водещите 10–12 клуба може да се окаже още по-трудно.
Подобна система би гарантирала повече дербита между най-силните отбори, но същевременно крие риск да увеличи спортната и финансовата дистанция между европейските грандове и останалите участници.
Друг въпрос е календарът. Начало на квалификациите още през септември би наложило сериозно съгласуване с националните първенства, международните състезания и ангажиментите на волейболистките към националните им отбори.
Финална четворка с ден почивка между полуфиналите и финала
Гуидети подкрепя запазването на финалната четворка, но предлага промяна в разпределението на мачовете.
Според него полуфиналите трябва да се играят в петък, събота да бъде почивен ден, а финалът да се провежда в неделя.
Италианецът смята, че по този начин състезателките ще имат необходимото време за възстановяване преди решаващите двубои.
Той предлага свободната събота да бъде използвана за допълнителни волейболни инициативи – срещи с деца, семинари за треньори и събития, насочени към популяризирането на спорта.
„Искаме да виждаме всички тези страхотни волейболистки, които играят в Европа, една срещу друга многократно, а не веднъж в годината или изобщо. Това определено е възможно и трябва да го направим“, завършва Гуидети.
Засега няма обявено официално решение на CEV за преминаване към подобен формат. Предложението на един от най-успешните треньори в европейския клубен волейбол обаче отваря сериозен дебат за бъдещето на Шампионската лига и за това дали настоящата система е способна да отговори на развитието на женския волейбол.

снимка: Николай Варадинов