Само един глас не достигна на Столичния общински съвет (СОС), за да одобри предложението за финансиране с до 9,6 милиона евро на три международни състезания по скейтборд в София през 2027, 2028 и 2029 година. На заседанието на 5 ноември проектът получи 30 гласа „за“ при необходими 31 и беше отхвърлен.
Предложението предвиждаше София да кандидатства пред международната федерация World Skate за две олимпийски квалификации за Лос Анджелис 2028 и едно състезание от Световната купа през 2029 година.
Още преди гласуването проектът предизвика остри реакции сред ръководителите на българския спорт. Основният въпрос, който те поставиха, не беше дали скейтбордът заслужава подкрепа, а дали подобен финансов ангажимент е оправдан на фона на проблемите със спортната инфраструктура и финансирането на клубовете в столицата.

Спортните федерации: 9,6 милиона за три състезания, а клубовете са изправени пред по-високи наеми
Асоциацията на българските спортни федерации (АБСФ) излезе с официална позиция срещу предложението, подписана от председателя ѝ Иван Ценов.
Организацията настоя средствата да бъдат насочени приоритетно към спортната инфраструктура и детско-юношеския спорт.
В писмото, публикувано в медиите, федерациите изразяват възмущение, че се предвиждат милиони за международни домакинства, докато клубовете изпитват затруднения с разходите за тренировъчни бази.
Особено остър е въпросът с обсъжданите промени в условията за ползване на училищните спортни салони. Според изчисленията на спортната общност те могат да доведат до почти четирикратно увеличение на наемите. Това е оценка за възможния ефект от предложените промени, а не потвърдено вече въведено увеличение.
Асоциацията посочва, че с подобен ресурс могат да бъдат изградени спортни зали, да се подпомогне достъпът до училищните салони и да се организират международни състезания в спортове като волейбол, баскетбол, лека атлетика, гимнастика и таекуондо.
Георги Павлов: С тези пари можем да изградим четири лекоатлетически писти
Президентът на Българската федерация по лека атлетика Георги Павлов беше сред първите, които публично оспориха предложението. В своя публикация във Facebook той посочва, че само в София има около 25 лекоатлетически клуба, в които тренират близо 2500 деца. Според Павлов с 9,6 милиона евро биха могли да бъдат реализирани четири проекта за нови лекоатлетически писти — в София, Пловдив, Варна и Бургас.
Павлов дава и други примери за потенциално използване на средствата — развитие на Софийския маратон, привличане на състезание от Диамантената лига и международни първенства в спортове с утвърдени български традиции.
В позицията си той обръща специално внимание и на Европейското първенство по волейбол за мъже през 2026 година, за чието домакинство Столичната община осигури 500 000 лева.
Павлов подчертава, че не противопоставя отделните спортове, а настоява да има ясни критерии за разходването на публичните средства и оценка на дългосрочните ползи.
Александър Попов: Столицата не обръща достатъчно внимание на професионалния спорт
Президентът на волейболния ЦСКА Александър Попов също изрази недоумение от размера на предложеното финансиране. В изказване пред Sportal.bg от 4 ноември той посочва, че е прекрасно България да приема международни спортни състезания, но трябва да се обърне внимание и на професионалните клубове в София.
Попов сравнява ситуацията в столицата с тази в други градове. Според него община Стара Загора предоставя зала „Иван Вазов“ за ползване на Берое и покрива консумативите на спортните клубове, а община Бургас е инвестирала в ремонта на зала „Младост“.
Ръководителят на ЦСКА определя общинската подкрепа за професионалните клубове в София като изключително ограничена в сравнение с тази в други градове. В изказването си Попов говори за годишен спортен бюджет на София от около 1 милион евро. Тази сума обаче не обхваща всички общински разходи за спорт.
Мартин Миланов: Колко деца ще използват тези пари след края на състезанията?
Подобна позиция зае и президентът на Българската федерация по хокей на лед Мартин Миланов. В своя публикация в социалните мрежи той се позовава на опита си в организирането на десетки световни първенства по хокей на лед.
Миланов посочва, че подкрепя големите международни събития, но настоява преди отделянето на подобен финансов ресурс да бъде направена конкретна сметка какви спортни съоръжения могат да се построят или ремонтират с тези средства.
Според него София има нужда от повече спортни зали, ледени пързалки и достъпни училищни салони. Той обръща внимание и на проблемите на треньорите и родителите при намирането на свободни часове и подходящи условия за тренировки.
126 спортни клуба получават 1 милион евро за година
Критиките на спортните ръководители могат да бъдат съпоставени с официалните данни за общинското финансиране. В съобщение на Столичната община от 15 октомври тази година се посочва, че 126 спортни клуба получават общо 1 милион евро за развитие на детско-юношеските си школи. От тях 45 развиват колективни, а 81 — индивидуални спортове.
Общината посочва още 240 000 евро по програмата „София спортува“ за 44 организации и 1,21 милиона евро за ремонт и поддръжка на спортни площадки и съоръжения в 24-те столични района.
Това означава, че предвидените 9,6 милиона евро за трите скейтборд състезания са 9,6 пъти повече от сумата, с която общината подпомага за една година детско-юношеските школи на 126 спортни клуба.
Сравнението не е между еднакви бюджетни периоди — предложението за скейтборд обхваща три години, а финансирането на школите е годишно. То обаче показва мащаба на финансовия ангажимент, който СОС беше готов да обсъди.
Финансовият въпрос: 9,6 милиона за права или и за инфраструктура?
В официалния доклад на Столичната община от 29 октомври е записано, че за придобиване на правата за домакинство се предлага обща такса до 9,6 милиона евро, или средно по 3,2 милиона евро на състезание.
При обсъждането във финансовата комисия обаче е представена различна разбивка. Според „24 часа“ от 3 ноември общинският съветник Димитър Петров е обяснил, че таксата към World Skate е около 2 милиона евро на състезание. Допълнително са посочени около 1,2 милиона евро за преместваемо съоръжение и телевизионна продукция, както и идея за постоянен скейтпарк в Западния парк.
В други публични обяснения се появява и ориентировъчна стойност от около 2,5 милиона евро за постоянното съоръжение.
Сборът на тези приблизителни стойности достига 9,7 милиона евро. Разликата от 100 000 евро може да се обясни със закръгляване, но остава по-същественият въпрос дали първоначално записаните 9,6 милиона евро са само за права за домакинство или покриват и останалите разходи.
Според „Клуб Z“ по време на заседанието на 5 ноември Димитър Петров е предложил към проекта да бъдат включени всички съпътстващи организационни разходи и изграждането на постоянен скейтпарк. Без окончателна подробна финансова разбивка не може категорично да се установи общата цена на целия проект.
В доклада има и примерен сценарий за спонсорски приходи между 2,01 и 2,07 милиона евро за трите състезания. Авторите изрично уточняват, че това не са гарантирани постъпления.
Как общината защити предложението
Вносителите на проекта обосноваха разхода с възможността София да се превърне в разпознаваема дестинация за големи международни спортни прояви.
Както съобщава „Клуб Z“, кметът Васил Терзиев е защитил проекта пред общинските съветници с аргумента, че подобни домакинства са преди всичко средство за международен маркетинг на столицата.
Димитър Петров е представил прогнозен икономически ефект от около 33 милиона евро и над 70 000 туристически нощувки, според същия репортаж. В публикацията си след заседанието „24 часа“ обаче цитира друга сума — 45 милиона евро преки и непреки ползи, посочена от Петров.
И в двата случая става дума за прогнозен икономически ефект, а не за гарантирани приходи в общинския бюджет.
В защита на проекта се изказаха и общинските съветници Иван Таков и Прошко Прошков, които според „Клуб Z“ са подчертали възможността международните прояви да повишат интереса към София и да донесат дългосрочни ползи за туризма.
Сред критиците бяха Андрей Зографски и Борис Бонев от „Спаси София“. Зографски е посочил примери за изградени скейтпаркове в други български градове и е представил собствена оценка, че с близо 10 милиона евро биха могли да се направят 36 подобни съоръжения. Бонев е заявил, че ще внесе предложение за изграждане на пет скейтпарка в София.
За Евроволей 2026 общината отпусна 500 000 лева
На фона на дебата сравнението с Европейското първенство по волейбол за мъже придобива особено значение. На 9 октомври 2025 година Столичният общински съвет гласува единодушно, с 54 гласа „за“, отпускането на до 500 000 лева за подготовката и организацията на Евроволей 2026 в София.
Важно е да се отбележи, че тези средства не представляват цялата цена на волейболното домакинство. Според данни, съобщени от президента на Българската федерация по волейбол Любомир Ганев, правата за шампионата са стрували 1,2 милиона евро, а разходите за използване на „Арена София“ са над 500 000 евро.
Въпреки разликите между двата проекта съпоставката е основание да се постави въпросът по какви критерии общината определя финансовата си подкрепа за международните спортни домакинства.
Гласуването приключи, въпросите останаха
Официалният видеозапис от заседанието на Столичния общински съвет на 5 ноември потвърждава, че предложението е отхвърлено след две гласувания.
При първото гласуване резултатът е 29 гласа „за“, 15 „против“ и 6 „въздържал се“. Общо участват 50 общински съветници, а останалите 11 не гласуват или отсъстват.
При повторния вот положителните гласове стават 30, против са 16, а 6 се въздържат. Така броят на гласувалите нараства от 50 на 52, но подкрепата остава с един глас под необходимото мнозинство от 31.
Непосредствено след обявяването на окончателния резултат председателят на СОС Цветомир Петров реагира остро срещу противниците на предложението.
„Поздравления на всички, които успяха да не дадат възможност София да бъде кандидат на най-голямото...“, заяви той, преди да насочи критиките си към „Спаси София“.
Петров се обърна към представителите на формацията и с въпрос как ще бъдат разпределени средствата, които според него са обещали на спортните федерации.
„Сега, колеги, очаквам от вас, на всички тия от федерациите, на които обещахте парите, да видим как ще ги разпределите. И ще ви кажа какво ще стане. Една голяма нула! Една голяма нула! Всичко, което обещаха „Спаси София“ — една голяма нула!“, заяви председателят на СОС непосредствено след гласуването.
С решението си СОС не е отменил вече договорено домакинство, нито е спрял извършено плащане. Отхвърлено е предложението София да кандидатства и да поеме съответния финансов ангажимент при обсъжданите условия.
Но реакциите на ръководителите на леката атлетика, волейбола, хокея на лед, както и на Асоциацията на спортните федерации, изведоха на преден план значително по-широк проблем.
София трябва да намери баланса между инвестициите в международни спортни събития и финансирането на клубовете и съоръженията, които се използват всекидневно.
Защото въпросът не е само колко зрители и туристи може да привлече едно състезание, а и каква материална база и какви възможности за спорт ще останат за столичните деца след неговия край.

снимка: Николай Варадинов