Роденият във Варна румънски национал е бил обект на конкретен интерес от България още през 2021 година. Пет години по-късно VolleyWeek научи защо опитът за привличането му не е завършил успешно.
Представете си национален отбор, в който Симеон Николов разпределя, а сред основните посрещачи са Александър Николов и Даниел Кицигой. Подобна комбинация е можела да стане реалност, ако преди пет години опитът за привличане на един от най-големите таланти на румънския волейбол беше завършил успешно.
Роденият на 10 март 2005 година във Варна Кицигой е българин по произход и според наличната информация притежава и българско гражданство. Майка му е бившата българска националка Радостина Рангелова-Кицигой, а баща му Кристиан Кицигой е бивш румънски национал.
По информация на VolleyWeek от източници, близки до семейството, през 2021 година са били предприети конкретни стъпки за привличането на тогава 16-годишния посрещач към българския национален отбор. Намерението обаче не се е осъществило заради несъгласието на един от родителите на младия волейболист.
Потвърждение за тази досега неизвестна история VolleyWeek получи от Владимир Николов. Бившият капитан на националния отбор потвърди, че е забелязал качествата на Кицигой и е започнал действия за привличането му към България. Николов потвърди и че несъгласието на единия родител е осуетило намерението.
Любопитното е, че през 2021 година Владимир Николов изпълняваше функциите на координатор на всички национални отбори към Българската федерация по волейбол. В това си качество той беше ангажиран с развитието на националните гарнитури, включително с работата по изграждането на бъдещите поколения състезатели. През есента на същата година Николов обяви, че се оттегля от поста. Решението му стана публично на 5 октомври 2021 година.
Още през септември 2023 година майката на Даниел публично изразява съжаление, че синът ѝ не представлява България. По време на европейското първенство, когато румънският национален отбор играе във Варна, родният град на Дани, Радостина Рангелова-Кицигой споделя пред БНТ: „Може би радостта ми би била още по-голяма, ако синът ми играеше за България, но това е ситуацията.“ Думите ѝ придобиват допълнително значение на фона на новата информация за събитията през 2021 година. Тогава вече е съществувала конкретна възможност Даниел да поеме по различен път в международния волейбол, но тя така и не се е реализирала.
Случаят има и своята административна особеност. За разлика от волейболистите, които трябва първо да придобият българско гражданство (като случаят "Кейта" б.р), Кицигой е българин по произход по майчина линия. При наличието на българско гражданство въпросът за привличането му е бил свързан със спортната му националност, тъй като преди това вече е представлявал Румъния в юношески състезания.
Че подобни казуси могат да бъдат разглеждани от Международната федерация по волейбол (FIVB), показва и случаят с Виден Нацев. Българинът по произход, който притежава и френско гражданство по майчина линия, продължи международната си кариера с националните гарнитури на Франция след процедура, разгледана от FIVB през 2023 година. Макар двата случая да имат различни юридически особености, те показват, че съществуват механизми за уреждане на спортната принадлежност при волейболисти с двойно гражданство.
Междувременно кариерата на Даниел Кицигой се разви стремително. След първите си години в Румъния през 2023 година той премина в полския ЗАКСА Кендженджин-Кожле, а през сезон 2025/2026 игра за Скра Белхатов. През лятото на 2026 година посрещачът подписа с японския Сънтори Сънбърдс Осака. По ирония на съдбата само преди десет дни Даниел Кицигой се изправи срещу братя Николови на турнира в италианския град Йези, където неговият Сънтори Осака игра срещу Лубе Чивитанова.

Кицигой беше част от румънския национален отбор на Световното първенство във Филипините през 2025 година, а година по-късно се превърна в един от водещите състезатели при силното представяне на северните ни съседи на Евроволей 2026. На 16 септември в Клуж-Напока Румъния постигна една от големите изненади на европейското първенство, побеждавайки олимпийския шампион Франция с 3:2(16:25,25:27,25:20,35:33,15:12). Кицигой беше най-резултатен в срещата с 28 точки, от които 24 от атака, 3 от блокада и 1 ас. Шест дни по-късно двата отбора се срещнаха отново, този път на четвъртфиналите в София. Французите спечелиха с 3:0(25:16,25:19,25:19), слагайки край на участието на Румъния.

Любопитното е, че румънците повториха историята от Евроволей 2023, когато също победиха Франция в груповата фаза, но впоследствие отстъпиха срещу олимпийските шампиони на четвъртфиналите.
В интервю за Европейската конфедерация по волейбол (CEV) от 22 септември 2026 година самият Кицигой разказва за влиянието на семейството върху развитието си. Той определя майка си като своя емоционална опора, докато баща му, който се занимава с треньорска дейност, му е предал голяма част от волейболните знания още в детските години. „Но в гените ми със сигурност има и от двете страни“, признава посрещачът.
В същото интервю Кицигой подчертава, че известната му волейболна фамилия никога не е била тежест за него. Напротив – историята на родителите и дядо му го е мотивирала да изгради собствена кариера и да постигне успехи със своето име.
Днес резултатите вече говорят за развитието му. Румъния завърши девета на Евроволей 2026, изкачи се до 22-ро място в световната ранглиста и си осигури участие на Световното първенство през 2027 година в Полша. За Кицигой това ще бъде възможност да играе на втори пореден Мондиал.
Ако през 2021 година той нямаше субективни пречки да избере България и необходимите процедури бяха приключили успешно, днес можеше да бъде част от поколението, около което Джанлоренцо Бленджини изгражда националния ни отбор.
Симеон Николов като разпределител, Александър Николов и Даниел Кицигой като посрещачи. Трима млади състезатели с впечатляващи физически данни и родители, оставили следа във волейбола.
Дали подобна комбинация би донесла още по-големи успехи на България, никой не може да каже. Но пет години след неосъществения опит за привличането на Кицигой вече е ясно, че страната ни е имала реална възможност да добави още един изключителен талант към новото си волейболно поколение.

снимки: Николай Варадинов