Розовата брада на Робертланди Симон вече е история. На снимките от официалното представяне на Милано, публикувани от клуба на 13 октомври, кубинският гигант е с избръсната брада. Ексцентричният цвят изчезна, но историята зад него заслужава да бъде разказана. Особено след като центърът вече е готов да повтори експеримента – при трофей с новия си отбор.

Във волейбола има победи, които носят купи, и победи, след които трябва да си боядисаш брадата. Симон познава и двете. Розовата му премяна се оказа цената на един облог, загубен по възможно най-приятния начин – с класиране на Куба за Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 година.
Планът бил бял, резултатът – розов
Любопитната история разказва самият волейболист в интервю за Ребека Сайбене от „Гадзета дело Спорт“. Един от кондиционните треньори на кубинския национален отбор бил убеден, че тимът ще спечели олимпийска квота. Симон обаче имал сериозни съмнения.
„Имахме прекалено много проблеми, федерацията не ни помагаше и изглеждаше невъзможно“, признава 39-годишният централен блокировач.
Двамата решили да подкрепят прогнозите си с облог. При класиране треньорът трябвало да боядиса косата си, а Симон – брадата си в бяло. Куба изпълнила своята част от задачата и дошъл ред на боята. Само че тя не се подчинила на предварителния план.
„Наложи се да я направя розова, защото бялото не хващаше“, обяснява кубинецът.
Така дълго чаканата олимпийска квота получила и необичаен визуален спомен. За съперниците 208-сантиметровият Симон си останал заплаха над мрежата, а за фотографите розовата брада била допълнителна причина да насочат обектива към него.
Нов отбор, нов повод за боя
В интервюто центърът заявява, че смята да се раздели с цветната брада. Снимките от представянето на Милано показват, че промяната вече е факт. Кубинецът е запазил къса тъмна брада, а розовото остава в кадрите от началото на есента. В Милано Симон ще бъде съотборник с българския национал Георги Татаров. Посрещачът също е сред новите попълнения на тима за предстоящия сезон.

Това обаче може да се окаже само пауза между два облога на кубинеца. Попитан какъв цвят би избрал, ако спечели отличие с Милано, Симон не се колебае:
„За трофей с Милано с удоволствие бих я боядисал отново. Пак бих опитал с бяло. Така всички ще са доволни.“
Феновете вече имат обещание, което могат да му припомнят при следваща купа. А докато отборът работи за нея, има време да се намери и бяла боя, която този път да свърши работа.
Зад закачката стои мечтата на живота му
Олимпийската квота е много повече от повод за промяна във външния вид. Симон признава, че след поредицата разочарования е стигнал до мисълта, че никога няма да играе на Олимпиада. Въпреки това продължил да се подготвя за следващата възможност.
Сега целта е ясна – да стигне до Лос Анджелис в необходимата форма. На Игрите през 2028 година той ще бъде на 41, затова вече променя натоварванията си и търси правилния баланс между работа и възстановяване.
А когато болките го накарат да се замисли за отказване, идва въпросът, който засега го задържа на игрището: „После обаче се питам: „А какво ще правя, ако спра?“. Не знам, затова продължавам да играя.“
Засега Милано може да разчита на Симон. А дали отново ще го видим с боядисана брада, този път ще зависи от трофеите.

снимки: Николай Варадинов и powervolleymilano