За първи път в кариерите си Алекс и Симеон Николови ще бъдат съотборници на клубно ниво. По-малкият брат се присъедини към Лубе (Чивитанова), където Алекс вече се утвърди като един от водещите състезатели. В навечерието на новия сезон двамата дадоха съвместно интервю за „Гадзета дело Спорт“, в което разказват за отношенията помежду си, спомените от детството, разочарованието от европейското първенство и амбициите си в Италия.
Пред журналистката Ребека Сайбене Алекс признава, че никога не е очаквал двамата да се съберат толкова скоро в един клуб.
„Мечтаехме да играем заедно в националния отбор, но на клубно ниво това беше неочаквано. Мони може много да помогне на този отбор и се надявам да го покаже.“
За Симеон присъствието на батко му в Чивитанова се оказва важен аргумент при избора на нов отбор.
„Бях си мислил за това, но не вярвах, че ще се случи толкова скоро. Знанието, че той играе тук, ми помогна да кажа „да“ на Лубе. Заедно сме по-силни.“
Двамата обаче имат различни отговори на въпроса дали братската връзка улеснява отношенията им на игрището.
„Помага повече, отколкото пречи. Тук сте ти и той, трябва да си помагате не само защото се налага, но и защото го искате“, смята Алекс.
Симеон вижда и другата страна на ситуацията.„Усложнява ги. С мен Алекс говори по начин, по който не би говорил с никой друг разпределител на света, защото знае, че съм му брат. Въпреки това между нас има различна връзка – и като играчи, и като хора. Аз като разпределител знам отлично какво иска. В това отношение е предимство.“
Споровете между тях не са чести, но понякога е трудно да останат само в залата. Братята вече живеят заедно и се опитват да разграничават професионалните отношения от семейните.„За мен всичко винаги приключва там. Той може би го преживява малко по-дълго“, шегува се Алекс.
„Може би се е случвало веднъж или два пъти. Сега и живеем заедно, така че се стараем да оставяме волейбола в залата, но невинаги е лесно“, признава Мони.
Любопитни са и качествата, които всеки би искал да притежава от другия.
„Бих искал да имам безгрижието на Мони“, отговаря Алекс.
„Алекс е роден лидер. Когато в живота има нещо трудно, той е човекът, към когото поглеждаш и когото питаш какво да правиш. А той винаги знае“, казва по-малкият брат.
Тази близост се изгражда още в детството, когато семейството често сменя държавите заради кариерата на баща им Владимир Николов. Бившият български национал печели две шампионски титли в Италия с Тренто и Кунео, а синовете му израстват сред различни езици и култури.
„Винаги сме били много близки. Когато живеехме в чужбина, често не говорехме езика на другите деца и затова винаги сме държали много на връзката помежду си и със семейството“, разказва Алекс.
„Алекс е с три години по-голям и винаги ми е помагал. За каквото и да ставаше дума, той беше до мен. Благодарен съм, че го имам в живота си“, добавя Симеон.
Семейната привързаност обаче никога не е означавала отстъпки в състезанията помежду им.
„Като малък не разбирах, че трябва понякога да го оставям да победи. Опитвах се да го разгромя“, спомня си Алекс.
„И сега е така. Дори вчера на тренировка бяхме в различни отбори и той искаше да спечели на всяка цена. Много по-състезателно настроен е от мен“, потвърждава Мони.
Интересното е, че двамата по различен начин откриват любовта към волейбола. За Алекс в началото най-важно било да спортува и да прекарва време с други деца, независимо от дисциплината. Симеон пък винаги е искал да играе волейбол, но не веднага приема поста на разпределител.
„В началото не ми харесваше да бъда разпределител. Всички искаха да забиват и да печелят точки. После разбрах красотата на моя пост – свободата да избирам как и къде да се играе.“
А на кого от двамата повече прилича Владимир Николов? „Аз по характер, Мони по външност“, отговаря Алекс. Симеон също вижда у батко си качествата на баща им.
„Татко беше лидер и винаги е бил капитан. По-нататък Алекс също ще бъде такъв.“
В интервюто двамата се връщат и към европейското първенство, на което България отпадна на осминафиналите след загуба от Германия с 2:3 в София.
„Разочароващо беше да отпаднем на осминафиналите срещу Германия. Знаехме, че можем да стигнем далеч. Но съм благодарен, че играх пред нашата публика“, казва Алекс. За Мони поражението се оказва особено болезнено. „Няколко нощи не можах да спя. През лятото израснах, играх трудни мачове и селекционерът Кико Бленджини ми помогна. Сега искам да приложа всичко научено в Лубе.“
След престоя си в Русия Симеон е изправен пред първото си предизвикателство в италианската Суперлига.
„Това е първият ми сезон в италианското първенство и ще бъде тежко, но в момента се чувствам в най-добрата форма в кариерата си.“
Алекс вече гледа на себе си по различен начин в сравнение с първите си години в професионалния волейбол.
„За мен първата глава приключи – онази, в която си казваш: „Млад съм, трябва да се уча“. Сега искам големи победи и титли. Според мен е време.“
На въпроса кои качества на други състезатели от Суперлигата биха искали да притежават, Алекс посочва защитата и посрещането на Люк Пери, както и блокадата на Джаксън Хау, която определя като невероятна.
Изборът на Симеон е категоричен – Симоне Джанели. „Няма нужда да обяснявам колко е силен. Той притежава всичко, което аз искам да имам. Всичко.“
В края на разговора братята формулират и очакванията си за предстоящата кампания.
„Сезон, в който да бъдем сред главните действащи лица“, пожелава си Алекс.
„Хубави победи, но и загуби, от които да извлечем полза. Надявам се да имаме възможност да спечелим трофей. Това е важна година за Лубе“, завършва Симеон.
Още в събота, 10 октомври, Лубе ще се изправи срещу японския Сънтори Сънбърдс Осака на турнира Jesi Volley Cup, а на 18 октомври започва участието си в италианската Суперлига с гостуване на Верона.