Треньорът от Сливен за пореден път изрази и тревога за подхода при селектирането на младите състезатели, които впоследствие стават гръбнак на мъжкия национален отбор на България.

Скъпи читатели на volleyweek.bg, предоставяме на Вашето внимание интервюто ни с волейболния треньор, спортен директор и президент на ВК „Сливен“ – Живко Желязков. Потърсихме опитния специалист за оценка на националния ни отбор през изминалия волейболен турнир от Лигата на нациите, провел се в „Арена Бургас“.

Здравейте, г-н Желязков! Удоволствие е за нас отново да се срещнем и да проведем интервю с Вас – винаги сте приятен и точен събеседник на тема „волейбол“!

Здравейте и благодаря за оценката. Старая се да съм винаги истински (усмихва се).

Днес ще си поговорим за изминалия домакински турнир от мъжката Лига на нациите, провел се в новата зала на морския ни град Бургас – „Арена Бургас“, като акцентът, разбира се, ще падне върху българското представяне там.

Как сте? Къде Ви намираме/заварваме в момента?

Добре съм, здрав съм и това е най-важното. В момента съм в Сливен и работимза новия сезон – осигуряване на бюджет, тренировъчен процес и т.н.

Какви са Вашите най-кратки впечатления от представянето и играта на нашите национали?

Кратки? Добре, но можеше и още по-добре.

Очаквано ли беше за Вас съотношението победи/загуби от домакинските ни мачове в Лигата – 2/2?

Гледах в Бургас всички мачове, както и повечето на останалите отбори. За мен беше неочаквано. Очаквах тежък мач срещу Япония, макар да са без звездите си. Това е отбор, който играе система на игра и независимо от изпълнителите играе по един и същи начин. Очаквах да победим трудно Турция след двете победи и по-лесен мач срещу Украйна. Постигнахме 2 победи и 2 загуби.

Коя бе най-приятната изненада от страна на нашия тим в тези мачове на родна земя?

Мачът с Япония – отдавна не бях виждал такава игра от страна на България на блок-защита. Просто стояхме много добре в този мач. Алекс изпъкна при 22:24 първия гейм, но мисля, че дори да бяхме го загубили – щяхме да вземем мача. Просто играхме много правилно и с голямо желание.

А най-лошата?

Загубата от Турция. След двете победи лично аз знаех, че този мач ще е тежък. На мястото на треньора аз бих пуснал в този двубой да играят момчета, взели по-малко или никакво участие. Разбирам и Бленджини – иска 4 победи пред собствена публика. Но аз бих рискувал. На другия ден – тежък съперник, а трябват свежи момчета и хора, които не са само резерви. Останалите отбори постоянно ротираха съставите си. И моето мислене е такова. Според мен втория гейм се събудиха момчетата и щяхме да вземем мача. Просто нелепа контузия на Мони и оттам вече беше трудно. Не заради Стоил... Просто е трудно, но другото е, че им се получаваше всичко на Турция.

Говори се, че списъкът от национални състезатели, картотекирани за Лигата на нациите, отново е претърпял сериозна „външна намеса“ – как бихте коментирали това, г-н Желязков?

Не знам дали е така. Аз може би съм най-незапознатият човек в нашия волейбол в България. Мога да кажа личното си мнение – ако зависеше от мен, може би на два поста щеше да има други изпълнители.

Как оценявате работата на координатора на националните ни отбори – г-н Николай Иванов, тъй като знаем, че неговата тежест е много голяма при цялостната концепция?

С Ники се уважаваме взаимно. Мисля, че той беше един от големите ни състезатели. Наистина ако ме пита за моето мнение – бих му го казал: къде греши и защо, ако греши. Не бих го направил тук. Виждаме, че в селектирането при подрастващите има пропуски, но мен никой не ме е питал. Въпросното селектиране на състезателите е неправилно и това от 20 години го говоря. Едно време не беше така, давам Ви личен пример – има дете от Монтана, от Смолян и т.н. – викат го, дават му шанс. Сега извън София дете не забелязват. Лично аз не мисля, че Ники има тази власт...

Смятате ли, че Джанлоренцо Бленджини и неговият щаб са най-подходящите хора за мъжкия ни национален отбор точно в този момент? Особено като вземем предвид и главната цел, поставена от ръководството на БФВ в лицето на нейния президент Любомир Ганев – класиране за Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 година.

Ах, как ме вкарвате в интрига с този въпрос (смее се). Не, не смятам, че е най-подходящият. Не ме разбирайте погрешно – много добър специалист е италианецът... Аз просто вярвам в българското. Но както виждаме – олимпийският шампион Франция също се води от чужденец – Андреа Джани. Предстои да видим (усмихва се).

Няма как да подминем и темата за самата федерация. Според Вас Любомир Ганев дава ли си реална преценка за ситуацията с развитието на националните ни отбори?

Мога да говоря за мъжкия профил. Виждам, че на постовете либеро и разпределител „отдолу“ (при подрастващите) нещата съвсем не са добре. Куцаме и при централните блокировачи. Повечето високи момчета тренират и искат да играят като посрещачи. Това е навсякъде. Виждате и националния отбор – единият център (Илия Петков) е най-ниският в игрището. Резултатите миналата година не са добри и треньорската комисия трябва да анализира защо това е така. Тук ще отворя една скоба – в институцията на волейболните треньори трябва да са хора с поне 20 години стаж в работата с деца. Без да искам да обидя никого, разбира се, от комисията.

Как виждате настоящия състав – по-добре ли е (спрямо хоризонта и перспективите), че в тимовия лист присъстват повече младежи и юноши, отколкото т. нар. „стари кучета“? Знаем от опит, че балансът във възрастта, поне у нас, винаги е бил водещ.

Според мен, с малки изключения – това е най-доброто. Ние в крайна сметка не знаем кой е отказал повиквателна, били ли са викани „стари“ и т.н. Момчетата играят добре и трябва търпение.

Виждате ли коренна промяна във вътрешната атмосфера на този отбор – включително „променен манталитет“ благодарение на селекционера ни Джанлоренцо Бленджини, каквито мнения бяха изразени съвсем наскоро от президента на БФВ Любомир Ганев?

Не мисля. Ако е така – комплименти! Но тук говорим за състезатели, които печелят в клубовете си пари. И да променяш манталитета им и да ги учиш... Малко ми звучи... Ако е така, пак повтарям – само комплименти.

Настоящият ни национален отбор има ли лидер? Виждате ли поне един такъв, който наистина да се откроява с различни качества, или сте привърженик по-скоро на това, че някои специалисти виждат една перфектна симбиоза между момчетата, водеща до здрав и печеливш колектив?

Лидер трябва да е треньорът! Той е най-големият! Аз харесвам отбори, в които всички се раздават... В първите два мача (с Япония и Словения) аз видях точно такъв отбор.

За наше огромно съжаление, Симеон Николов получи контузия, която повлия на настроението на целия отбор, особено на брат му Александър. Виждате ли голяма зависимост от играта на националите ни от Мони и колко голяма е тя, ако отговорът е „да“? Все пак говорим за най-невралгичния пост във волейбола.

Да, така е. Няма човек, който да компенсира Мони на сервис, блокада и при вземането на нестандартни решения на мрежата. Системата ни на игра е видно, че е подчинена на разпределител като Мони – посреща се високо на мрежата, защитата е изградена зад високия му блок, сервисът му е „скандален“ просто –130 км/ч на 18 години. Това е нечовешко!

Готов ли е Стоил Палев, а и не само той, за „диригентската палка“? Смятате ли, че плеймейкърът на Левски е подценяван от специалистите, или пък стресът върху него е още по-голям, след като се наложи да влезе буквално „на пожар“?

Той показа, че е готов срещу Украйна. Въпросът е останалите състезатели дали са готови. Нека да са здрави всички момчета.

За да завършим темата за домакинските ни мачове – как Ви се стори атмосферата в зала „Арена Бургас“: готови ли са местните фенове да припознаят любимия ни спорт като достатъчно атрактивен и водещ? Не е тайна, че в Бургас интересът към клубния волейбол не се радва на толкова голяма почит, за съжаление.

Залага беше пълна, но не с бургазлии, а с българи. И във Варна беше така, в София – също. Мит е, че залата се пълни от домакините. Цяла България я пълни.

Какви са вашите очаквания към „лъвовете“ ни за следващия турнир от ВНЛ – този в Гданск, Полша, където ще срещнем отборите на домакините, Иран, Китай и Куба?

Очаквам добра игра и мотивирани момчета. Познавам ги почти всичките и знам що за хора са. Това са мотивирани момчета и няма как да не вземат победи.

А за световното първенство, което ще се проведе след няколко месеца във Филипините? Там стартираме в група с Германия, Словения и Чили.

Тук може да ме помислят за луд, но ако момчетата са здрави – могат спокойно да играят на ¼-финал. След това вече може всичко да се случи... Аз вярвам в отбора!

Едно пожелание към младите ни момчета?

Да са здрави и да нямат контузии!!!

Благодарим Ви за отделеното време и внимание, г-н Желязков! Пожелаваме Ви ползотворно лято и качествена почивка, а след това успешен сезон на клубно ниво с родния Ви Сливен!

Интервюто взе: Божидар Бояджиев