Седем години след раздялата на Никола Гърбич с националния отбор на Сърбия името му отново все по-често се споменава в родината му. Причината този път е съвсем различна. През 2019 година той си тръгна след неуспешната олимпийска квалификация в Бари, а днес е начело на Полша, с която спечели десет медала в десет големи турнира и току-що защити европейската титла.
Контрастът стана още по-видим на Евроволей 2026. Сърбия приключи участието си още на осминафиналите след загубата от Словения с 0:3, докато Гърбич остана в Милано до последната вечер и изведе Полша до титлата след 3:1(31:29,25:19,20:25,25:16) срещу Франция. Това беше второ поредно европейско злато за поляците, които с успеха си осигуриха и място на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 година.
Сръбските медии също обърнаха внимание на този контраст. Meridian Sport напомни след финала, че докато националният отбор на страната отново остана далеч от борбата за медалите, един от най-големите сръбски волейболисти продължава да печели с Полша. Темата за евентуалното му завръщане начело на Сърбия постепенно отново излиза на дневен ред.
За подобни разговори има и доста по-сериозно основание от желанието на фенове и журналисти. Самият Гърбич вече е казвал открито, че не изключва втори период като селекционер на родината си.
„Виждам себе си като селекционер на Сърбия в бъдеще. Кога ще бъде това – не знам“, призна той в началото на 2026 година.
Гърбич обясни и защо тази възможност продължава да го привлича. Той говори за желанието си един ден да предаде натрупаните знания и опит на сръбските волейболисти и призна, че колкото и добре да се чувства в Полша, усещането при успех със собствената страна е различно.
„Желанието ми е знанията, емоцията и всичко, което имам, да предам на нашите деца. С поляците ми е прекрасно, наслаждавам се на работата с тях. Но е различно, когато чуеш своя химн, след като спечелиш нещо“, каза Гърбич.
Първият му период начело на Сърбия продължи от 2015 до 2019 година. Под негово ръководство тимът спечели Световната лига през 2016-а, взе сребро година по-рано, стигна до бронза на Евроволей 2017 и до полуфиналите на световното първенство през 2018 година.
Раздялата дойде през август 2019-а след олимпийската квалификация в Бари, където Сърбия не успя да вземе квота за Токио. Федерацията тогава обяви прекратяването на отношенията като решение, взето в интерес на националния отбор. Начело на сръбския волейбол по това време беше Зоран Гайч, който говореше за необходимост от промяна след представянето в Италия.
Само няколко седмици по-късно Сърбия, вече със Слободан Ковач на пейката, стана европейски шампион. Това допълнително остави раздялата с Гърбич в сянката на последвалия успех.
Седем години по-късно ситуацията е различна. Зоран Гайч вече е министър на спорта на Сърбия, а треньорът, с когото федерацията се раздели през 2019 година, изгради впечатляваща кариера извън страната. След успехите с Перуджа и ЗАКСА той пое Полша през 2022 година и оттогава националният отбор не е останал без медал на нито един от десетте големи турнира, в които е участвал.
Гърбич не изглежда склонен да превръща случилото се през 2019 година в пречка за евентуално завръщане.
„Не искам да се връщам към този момент. Достатъчно говори фактът, че мисля да се върна. Ако раздялата беше толкова лоша, никога нямаше да се върна“, казва той.
Засега обаче Гърбич има друга работа за довършване. Договорът му с Полската волейболна федерация е до Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 година. Европейската титла в Милано вече осигури на поляците олимпийска квота и следващите два сезона могат да бъдат насочени изцяло към подготовката за голямата цел.
Интересното е, че в Полша вече се говори и за времето след Гърбич. Президентът на федерацията Себастиан Швидерски разкри пред WP SportoweFakty разговор със сръбския специалист, в който именно настоящият селекционер е повдигнал въпроса кой би могъл да продължи работата му. И Гърбич е посочил конкретно име. „Към днешна дата, ако искате поляк, имате Виняр. Говорете с Виняр“, разказа Швидерски.
Става дума за Михал Винярски – световен шампион с Полша като волейболист през 2014 година и настоящ треньор на Алурон CMC Варта (Заверче). До края на 2025 година той водеше и националния отбор на Германия, така че вече има сериозен опит и в работата на международно ниво.
Разбира се, думите на Гърбич не означават, че Винярски е определен за негов наследник. Няма и решение, че сърбинът ще напусне Полша след Олимпиадата през 2028 година. Още по-малко има договорка след това да поеме Сърбия. Но разговорът вече е интересен именно защото идва от двете страни. В Полша се появи името на човек, когото самият Гърбич смята за подходящ вариант след него. В Сърбия пък все по-често се говори за треньора, с когото страната се раздели през 2019 година и който междувременно натрупа успехи далеч от дома.
А Гърбич не оставя място за догадки поне по един въпрос – би искал някога отново да бъде селекционер на Сърбия.
Кога и дали това действително ще се случи, е друг въпрос. До Лос Анджелис 2028 той е селекционер на Полша и има договор, който трябва да изпълни. След Олимпиадата обаче и Полша, и Гърбич ще трябва да решат как да продължат. Тогава може да стане ясно и дали казаното днес за Винярски и Сърбия е било просто разговор за бъдещето или първият знак за това как то ще изглежда.
снимки: Николай Варадинов
