Капитанът на България Алекс Грозданов направи откровена равносметка за представянето на националния отбор на Евроволей 2026. В разговор за Sportcast Volleyball централният блокировач призна, че отпадането от Германия е било преживяно тежко от целия тим, посочи един от основните психологически проблеми пред младия състав и говори за детайлите извън игрището, в които България все още има накъде да се развива.
Грозданов разкри, че в първите дни след загубата сънят е бил труден не само за него, но и за останалите в отбора, включително за селекционера Джанлоренцо Бленджини. Още на следващия ден между състезателите са започнали дълги разговори и размяна на съобщения, вече насочени към следващото лято.
„Не ни е все едно“, е основното послание на капитана. Според него голямата промяна спрямо предишни години е именно атмосферата около националния отбор – от състезателите и щаба до федерацията и публиката.
Колко тежко е било прието отпадането, Грозданов показа и с един личен момент с Мартин Атанасов, с когото са заедно от години. След мача двамата се прибират в стаята, а Атанасов е изключително ядосан. В един момент казва, че са си „загубили времето“ – думи, които остават в главата на капитана.
„Това много ме жегна. Оттогава до сега мисля какво трябва да променя, какво трябва да променим, за да не се случва повече така, че сме си изгубили времето. Ние не сме го изгубили със сигурност. Просто всеки иска да постигнем повече и по-бързо“, призна Грозданов.
Особено силно Грозданов говори за напрежението от домакинството в София. Пълната зала е огромна помощ, но едновременно с това поставя младия отбор в ситуация, с която той тепърва трябва да се научи да се справя. Билбордовете по пътя към залата, хилядите хора пред „Арена 8888 София“, непрекъснатите съобщения и обажданията от близки са създали съвсем различна среда от тази на световното първенство във Филипините.
„Трябва да преминем през по-неперфектните условия“, обяснява Грозданов. Именно способността да се играе под подобно напрежение той вижда като една от следващите стъпки в развитието на отбора.
Капитанът не скри и къде според него България е изпуснала мача с Германия. След силните първи два гейма националите са имали възможност да натиснат съперника в средата на третия, но вместо това са останали прекалено спокойни.
Грозданов признава и за ненужен индивидуален риск. Самият той е опитал по-агресивен хибриден сервис в момент, в който ролята му обикновено е по-скоро да балансира началния удар. Според него точно подобни решения са част от причините България да натрупа толкова много грешки.
Темата за сервиса е една от най-критичните в анализа му. Грозданов смята, че отборът трябва да започне да мисли колективно дори в този на пръв поглед индивидуален елемент – кой е в добър ден, кой вече е поел достатъчно риск и кога е по-разумно топката просто да бъде вкарана в игра. Алекс и Симеон Николов логично имат по-голяма свобода да рискуват заради силния си начален удар, но останалите трябва да се научат да усещат момента и общата картина.
Още по-интересно е признанието за модел, който България вече няколко пъти повтаря – силен мач срещу голям съперник, последван от спад срещу отбор, който изглежда по-преодолим.
Грозданов вижда три причини – физическо изтощение, психическа умора и известно отпускане след голямата победа. Той даде за пример именно успеха над Полша.
„Бием Полша и почваш да си мислиш: сега ще направим нужното, но ще бъде по-лесен мач.“
Според капитана точно тук се крие един от най-важните уроци за този млад състав – максимумът, необходим срещу Полша, може да изглежда различно от максимума срещу Германия, но концентрацията трябва да бъде еднаква. България трябва да се научи да подхожда към всеки следващ двубой с необходимото професионално ниво, независимо от името на съперника.
Грозданов засегна и тема, за която рядко се говори публично – възстановяването и подготовката извън залата. Без да отправя критика към федерацията или щаба, той заяви, че има детайли, които могат да бъдат подобрени с повече средства – хранене, добавки и възстановяване.
По думите му дори подобрение от един процент има значение на най-високо международно ниво. Той подчерта, че темата е обсъждана и с медицинския щаб, а развитието трябва да върви паралелно с увеличаването на възможностите на федерацията.
Особено силни са думите му за Джанлоренцо Бленджини. Грозданов определя италианеца не просто като треньор, а като човек, който е върнал вярата на състезателите, че България отново може да стигне високо.
„На мен лично ми върна вярата, че ние, българите, можем да стигнем нависоко с нашия отбор.“
За капитана най-голямата сила на Бленджини е доверието, което е изградил вътре в отбора. Грозданов го описва дори като „бащата на отбора“ – човек, който ежедневно е до състезателите и който успява да ги убеди в общата посока.
Това доверие обаче върви заедно с огромна конкуренция. Грозданов разказва за изключително тежкия лагер в Самоков, където състезателите са се хвърляли за всяка топка и са тренирали на максимални обороти. Именно там според него личното его може да бъде полезно – когато кара един волейболист да опита да надскочи другия и така вдига нивото на тренировката. В мача обаче това его трябва да бъде подчинено на отбора.
Капитанът говори открито и за работата си със спортен психолог. Според него подобна помощ все още е недооценена в България, въпреки че е нормална част от спорта на най-високо ниво. Постоянните пътувания, месеците далеч от семейството, очакванията и напрежението постепенно се натрупват, а невинаги състезателят може сам да намери решение.
Затова Грозданов вижда психологията, възстановяването и храненето като онези малки проценти, които в един момент могат да направят голямата разлика.
И въпреки разочарованието от деветото място, капитанът вижда и нещо, което България е спечелила – връзката с публиката. Той признава, че в миналото след неуспех е срещал директни упреци дори от непознати хора, докато сега реакцията е различна – подкрепа, разбиране и желание този отбор да продължи напред.
Самият Грозданов е мечтал 14 години да излезе пред пълна софийска зала с националния екип. На Евроволей тази мечта се сбъдна.
Сега остава другата – България да получи отново възможност да играе пред тази публика и този път да поправи онова, което остана недовършено в София.