Когато Юри Романо изпрати последната топка в аут в „Палавела“, финландските волейболисти полетяха един към друг. Финландия току-що беше отстранила световния шампион Италия с 3:2 и за втори път в историята си се беше класирала за полуфинал на европейско първенство.
Край игрището Оли Кунари остана такъв, какъвто го описват собствените му играчи – спокоен.
Финландската Yle го нарече човек с „волски нерви“. Кунари рядко повишава тон, а самият той не вижда особен смисъл в крещенето. Разпределителят Федор Иванов се шегува, че не помни треньорът му да се е ядосвал заради волейбол, а Лука Марттила казва, че емоциите се виждат вътре в него, но Кунари ги контролира „като маестро“. Когато трябва да изисква повече от отбора, го прави, но без да губи самообладание.
Това изглежда особено подходящо описание след случилото се срещу Италия. Финландия изоставаше с 8:11 в тайбрека срещу световния шампион, пред повече от 8000 италиански запалянковци в Торино. Обърна до 15:13.
След мача Кунари посочи именно психиката като един от ключовете към победата. Според него играчите му вече вярват и знаят на какво са способни, когато играят най-добрия си волейбол.

Преди 19 години той беше от другата страна на линията

Историята има хубава симетрия. Последният и единствен досега полуфинал на Финландия на европейско първенство беше през 2007 година в Русия. Тогава тимът остана на крачка от медалите и завърши четвърти.
На игрището беше и Оли Кунари.
Посрещачът е част от поколението, което във Финландия и до днес определят като „златното“. В него са още Туомас Самелвуо и Мико Еско. Деветнадесет години по-късно Кунари отново е на полуфинал на Евроволей – този път от другата страна на страничната линия.
Зад него стои огромна кариера. Кунари има 251 мача за Финландия между 2002 и 2015 година, участва на пет европейски и едно световно първенство. Дебютът му е на 23 юли 2002 г. срещу Тунис, а последният му мач с националната фланелка е на 13 октомври 2015 г.
И тук историята предлага още едно невероятно съвпадение. Последният съперник на Оли Кунари като национал е Италия.
Единадесет години по-късно именно срещу Италия той постигна най-голямата си победа като национален селекционер.

Помним го и от София

За българската публика има още една връзка. През май 2012 година Кунари беше в София с Финландия за европейската олимпийска квалификация за Лондон 2012. Носеше №12, а селекционер на отбора беше Даниел Кастелани.
И от онзи турнир пазим собствен архивен кадър – Кунари на посрещане в тогавашната „Арена Армеец“.

Тогава той беше на 30 години и все още в разгара на кариерата си. Днес човекът от тази снимка води следващото финландско поколение към най-големите му мачове.

Седем сезона зад граница и 528 мача у дома

Кариерата на Кунари не се изчерпва с националния отбор. Той изиграва 528 срещи във финландската лига, печели шест шампионски титли и пет Купи на Финландия и е избран за волейболист №1 на страната през 2012 и 2014 година.
Седем сезона прекарва извън Финландия – във Франция, Полша, Гърция и Турция. Печели Купата на Франция през 2007 г. и става шампион на Гърция през 2010-а. Има и сребро за Купата на Полша.
Интересното е, че човек с подобна кариера първоначално изобщо не е убеден, че иска да стане треньор. Идеята започва да го привлича едва към края на състезателния му път. След отказването си веднага влиза в щаба на VaLePa като помощник, а през 2021 г. вече получава първата си работа като старши треньор в Akaa-Volley.

От клубния волейбол до Финландия само за няколко години

Изкачването е бързо. Кунари е помощник във VaLePa през сезон 2020/21, след което води Akaa-Volley от 2021 до 2025 г. През 2024-а Финландската федерация му поверява и мъжкия национален отбор.
Именно тогава започва да се оформя отборът, който днес виждаме на Евроволей. Това не е революция, извършена за една нощ. Бившият национал Мико Еско обръща внимание пред Yle, че основата е изграждана с години, но именно през двете години с Кунари настоящото поколение е израснало като отбор. Все повече от водещите финландски национали вече играят в силни чуждестранни първенства, а конкуренцията за място в състава се е променила чувствително. Резултатите също идват бързо. Финландия спечели Европейската златна лига през 2025 година, а през 2026-а защити трофея по безапелационен начин – 10 победи в 10 мача. На финала тимът на Кунари победи Нидерландия два пъти с по 3:1 и следващата година ще играе във ВНЛ.

Свобода вместо страх

Може би най-интересното в Кунари обаче не се вижда в статистиката.
Yle описва треньор, който не се опитва да управлява отбора чрез страх. Той дава значителна свобода на състезателите си и очаква от тях сами да разбират играта и да вземат решения. Играчите от своя страна говорят за доверие и спокойствие в напрегнатите моменти. Бившият финландски национал Матти Ойванен обяснява пред Yle, че Кунари е имал естествен авторитет още като състезател.

Настоящият селекционер не е бил човекът, който непрекъснато говори, но когато е казвал нещо, останалите са го слушали. Според Ойванен именно това качество се е пренесло и в треньорската му работа.
А бившият национал Маркус Лехтонен вижда още нещо важно в сегашния отбор – играчите могат да бъдат себе си и приемат ролите си. Според него Кунари очевидно е успял да изгради среда, в която всеки има място и получава уважение независимо от ролята си.

От Кунари и Самелвуо до Йокела и братята Марттила

Именно тук се срещат двете финландски поколения.
През 2007 година на игрището са Кунари, Самелвуо и Еско. През 2026-а голяма част от отговорността вече носят Йоонас Йокела, Лука и Нооа Марттила, Миика Хаапаниеми, Вейка Линдквист и останалите от новото поколение.
Кунари се оказва връзката между тях.

Той знае какво означава Финландия да бъде сред четирите най-добри отбора в Европа, защото вече го е преживял като играч. Сега трябва да подготви своите волейболисти за нещо, което неговото поколение през 2007 година не успя да направи – да стигне до европейски медал. А срещу тях на полуфинала в Милано ще застане олимпийският шампион Франция.
Преди 14 години снимахме Оли Кунари с №12 и топката в ръка в София. Днес същият човек стои край игрището почти без да повишава тон, а Финландия отново е там, където не беше стигала от времето, когато самият той носеше националната фланелка.
Човекът с волските нерви се върна на полуфинал. Само ролята му е различна.

снимки: Николай Варадинов и cev.eu