Мария Йорданова (от май 2025 г. – Мария Колева) е 23‑годишна българска волейболистка, играеща на поста посрещач (184 см), родена на 25 май 2002 г. Тя дебютира за женския национален отбор през 2021 г. и се превърна в международна сензация, когато отбеляза 28 точки (25 атаки и 3 аса) срещу Германия в Лигата на нациите през 2023 г. Като кадър на столичния „Левски“, тя постепенно изгради кариера в силните първенства на Франция (Stade Français Paris‑Saint‑Cloud, 2022/23), Турция (Nilüfer Belediyespor, 2023/24), Полша (Radomka Radom, сезон 2024/25, като по средата му премина в турския SigortaShop Spor Kulübü).

На 18 май 2025 г. волейболистката се омъжи за дългогодишния си партньор Вичо Колев и прие фамилията Колева. Само няколко дни след сватбата тя изпрати писмо до президента на Българската федерация по волейбол (БФВ) Любомир Ганев, с което обяви временно оттегляне от националния отбор. Като причини посочва несъгласие с нов тригодишен договор и неизплатени премии. Именно тази ситуация е поводът за настоящото интервю.

В разговора участва и съпругът ѝ – Вичо Колев, инженер по компютърни системи, който работи по инфраструктурни проекти за „Volkswagen“ и паралелно се опитва да се утвърди като мениджър във волейбола.

Мария, какъв беше първият отзвук от треньорския щаб, когато съобщи, че си вземаш лична пауза?

Мария Колева: Оказа се, че новият треньорски щаб приема решението ми да си взема пауза – и то по лични причини – като едва ли не „бягство“. Никой не се опита да говори с мен предварително; затова изпратих писмо до федерацията, за да обясня мотивите си. Отговор така и не получих.

Защо предпочете писмо до федерацията, вместо разговор с новата селекционерка Тони Зетова?

Мария Колева: Половината от отбора никога не е работил с Тони, а диалогът засега е по‑скоро еднопосочен. Не вярвах, че ще бъда разбрана, ако поискам индивидуална почивка, както се дава на други състезателки. Затова избрах официалния път през БФВ.

Потърси ли те лично г-жа Зетова преди лагера?

Вичо Колев: Да. През март тя дойде в Истанбул да гледа Мария в мач срещу „Фенербахче“. След последния съдийски сигнал я спря в тунела и ѝ каза: „Млада си – искам те в националния отбор.“ Жестът беше коректен и директен, но после връзката не се разви така, както очаквахме.

Как реагира федерацията на писмото ти?

Мария Колева: С пълно мълчание. Единствено помощник‑треньорът Габри се свърза с мен с въпроса „Какво става?“. Посъветва ме да си помисля още веднъж, но решението вече беше взето.

В писмото намекваш за „договорни резерви“. Какво точно е притеснителното?

Вичо Колев: Новият договор се оказа тригодишен, а ни беше представен като едногодишен. Заложени са санкции за „пропуснати ползи“, а състезателят няма равнопоставени права. Паралелно с това премиите от последните две издания на VNL – по 4500 USD при загуба и 9000 USD при победа за отбора – изобщо не са разпределени и разплатени. Това е принципен въпрос, не борба за „хиляда‑две хиляди “ лева.

Колко от волейболистките са отказали да подпишат новите договори?

Вичо Колев: По наша информация около 80 % все още не са сложили подпис под новите условия.

Мария, как ти се отрази тренировъчният процес под ръководството на новия щаб?

Мария Колева: Влязох в лагера след края на турския шампионат и ми обещаха плавно навлизане – „важното е да няма контузии“. След два дни натоварването рязко се форсира; коленете започнаха да се обаждат. Договорът беше „черешката на тортата“. На 18 май се омъжвах, а ме попитаха дали „сутринта ще мога да съм на тренировка“.

Г-н Колев, каква е вашата роля като мениджър и съпруг едновременно?

Вичо Колев: Така Мария е информирана на 100 % – няма скрити заплати или оферти. Давам ѝ факти, тя взема решенията. Аз съм инженер в сферата на компютърните системи (поддържам инфраструктурата на Volkswagen), а във волейбола искам да се утвърдя като човек, който помага за развитието му.

Мария, при какви условия би се върнала за Световното първенство?

Мария Колева: Ако получа покана и условията станат „нормални и организирани“ – без едностранни клаузи и с коректно изплатени премии – съм готова да помогна на националния отбор. Надявам се на диалог, но засега дистанцията между ръководството и играчите е голяма.

Какъв знак искате да дадете с публичността около писмото?

Вичо Колев: Че волейболистките не са „ресурс“, а партньор. Когато националният отбор печели – федерацията обира ползите; когато има загуба – виновни са състезателите и щабът. Време е двустранните ангажименти да се спазват.

Какво послание отправяте към младите волейболистки?

Мария Колева: Когато не сте съгласни – говорете. Мълчанието не решава нищо. Надявам се примерът ми да покаже, че можеш да отстояваш позицията си и пак да бъдеш полезен за националния отбор.

снимки: facebook

Редакцията предоставя право на отговор на другата страна по спора!