Един от най-успешните български волейболисти Теодор Салпаров разкри, че Джанлоренцо Бленджини е искал да го върне в националния отбор на България година след отказването му от представителния тим. Легендарното либеро говори по редица теми по време на специална пресконференция по повод награждаването му със значка „Златен трикольор“.
Салпаров бе отличен за забележителния си принос към българския волейбол и по повод прекратяването на състезателната си кариера. В срещата с медиите участва и неговият първи треньор в мъжкия волейбол и настоящ старши треньор на ЦСКА Александър Попов.

Една от най-интересните теми бе свързана със сегашния национален отбор на България и решението на Салпаров да прекрати кариерата си в представителния тим след Европейското първенство през 2023 година.
„Аз хванах голяма част от тези момчета, които станаха световни вицешампиони. От мен не зависеше да искам да продължа. Аз можеше сигурно да стана с тях световен вицешампион. Не е някаква тайна, че Бленджини, дори като се бях отказал една година, искаше да се върна“, разкри Салпаров.
Той обаче е категоричен, че различните поколения не бива да бъдат сравнявани. Според него едно от най-големите оръжия на настоящия български тим е атмосферата между състезателите.
„Тези момчета са един страхотен колектив. На база себераздаване и това, че поне засега се вижда, че са много задружни, нямат някакви пререкания между тях. През моята състезателна кариера е имало много такива неща. При тези момчета изглежда много по-добре самата атмосфера вътре. Потенциала изцяло го имат, ние го виждаме всички.“
Салпаров си пожела младият български отбор да използва домакинството на Европейското първенство и да стигне до заключителната фаза.
„Ще им стискам палци от все сърце тук да ни радват с победа след победа и, дай Боже, да стигнат до Финалната четворка.“
Според него обаче България има още една важна крачка, която трябва да направи, за да се утвърди трайно сред най-добрите отбори в света – да намери постоянството в представянето си.
„Единственото, което съм казвал много пъти в интервюта, е, че постоянството го няма. Те могат да бият един топ отбор, но после могат да паднат от отбор, който е на тяхното ниво.“
Салпаров припомни пропуснатите възможности на България в последните сезони на Лигата на нациите, когато националите не успяха да спечелят решаващи срещи срещу преки конкуренти за място във финалната фаза.
По отношение на перспективата този отбор един ден да атакува олимпийски медал, бившият национал остана оптимист, но подчерта, че първата задача е класиране за олимпийските игри.
„Всички мечтаят. Трябва да се гледа турнир за турнир. Те вдигнаха много летвата и вече никой отбор няма да ги подценява. Ако трябва да бъдем честни, има още 5-6 отбора, които са по-добри от нас в световен мащаб. Това е реалността. Но тези момчета надскочиха развитието си много по-рано. Имат огромен шанс. Първо трябва да се класират за Олимпиада, а после да мислим за медал.“
Според Салпаров времето работи в полза на България, защото настоящото поколение тепърва ще трупа опит заедно, докато при част от водещите сили предстои смяна на поколенията.
„Те тепърва ще играят в тази формация още много години, а другите поколения полека-лека започнаха да сменят генерациите. Така че нашият отбор ще става все по-силен и по-силен.“

Любовта към топката го върнала след тежката контузия

Голяма част от пресконференцията естествено премина и в равносметка за забележителната кариера на Салпаров. Той разказа какво го е карало да продължава дори след най-тежките моменти.
„Любовта към топката. Когато този спорт ти е на сърцето, каквото и да ти се случи, си непримирим, проявяваш характер, изкарваш резерви, които не си вярвал, че имаш, само и само да се върнеш на терена.“
Особено тежка е била операцията след травмата на кръстна връзка и пателарно сухожилие. Тогава мнозина вече са смятали, че Салпаров няма да успее да се завърне на предишното си ниво.
Самият той разкри любопитен детайл от възстановяването си – дори когато не е можел да бъде на игрището, е подавал топката в стената вкъщи между 200 и 500 пъти дневно. Оставал е и сам в залата на ЦСКА, за да изпълнява сервис в стената и да си поставя конкретни цели.

Именно тази отдаденост подчерта и Александър Попов, който е работил със Салпаров в продължение на осем години.
„Безрезервна, всеотдайна любов към топката. Това го няма всеки волейболист, няма го всеки спортист. Вероятно точно това отличава класите“, заяви Попов.
Треньорът на ЦСКА си припомни случай, когато след загубен мач направил близо двучасов тежък разбор на отбора. След края му Салпаров и още един млад волейболист останали още два часа в залата да играят.
„Това не може да го направи всеки“, категоричен бе Попов.

„Лидерът не може да бъде посочен от треньора“

Салпаров говори и за специфичната роля на либерото и за лидерството във волейбола. Според него с натрупването на опит големият състезател започва да чете играта и вече няма необходимост да компенсира позиционирането с ефектни плонжове.
Що се отнася до лидерството, позицията му е категорична – то не зависи нито от поста, нито от капитанската лента.
„Аз никога не съм искал да бъда лидер на отбора. Идвало е отвътре. Това или го имаш в себе си, или го нямаш. Лидер може да бъде дори резерва. Лидер е човекът, който може да внесе разум и спокойствие, а когато трябва – и битка по време на мач.“
Александър Попов допълни:
„Капитанът го посочва треньорът, но лидерът не може да бъде посочен от треньор. Той се самоизгражда.“

Салпаров: Дисциплината прави голямата разлика

Към младите волейболисти Салпаров отправи послание, изградено върху една от основите на собствената му кариера – постоянството.
„Да преследват мечтите си и да бъдат много усърдни в тренировъчния процес. Да слушат треньорите и да обичат спорта, с който се занимават. Мотивация можеш да имаш един ден, а на другия да я нямаш. Но когато си дисциплиниран и знаеш, че каквото и да е станало предния ден, отиваш и трябва да тренираш – това е голямата разлика.“
Според него именно тези малки ежедневни крачки изграждат голямата кариера.

Книга за живота му? Едва на 60-70-годишна възраст

На Салпаров вече е било предлагано да разкаже кариерата си в книга. Това се е случило още когато е бил състезател на Хебър (Пазарджик), но той е отказал.
„Моето мнение е, че за да направиш книга, трябва поне да си минал 60 години. Досега съм извървял половината от живота си и имам още много да уча. Това, че всеки втори прави книга, не означава, че трябва да правя и аз.“
Според него една истинска житейска равносметка би била много по-пълноценна на 60-70-годишна възраст, когато човек вече е натрупал далеч повече житейски опит.

Засега остава далеч от волейбола

Въпреки огромния си опит Салпаров няма намерение веднага да започва нова кариера край игрището.
„Засега съм много далеч от волейбола под каквато и да е форма. Имам други начинания. Но никога не казвай никога. Ако мога да помагам с богатия си опит във волейбола, съм готов.“
След толкова години в залата той иска да отдели повече време на семейството и близките си.
„Нормално е, след като човек приключи състезателната си кариера и нещо, което е правил цял живот, да иска да го остави малко настрана. Времето ще покаже.“
Награждаването със „Златен трикольор“ се превърна не само в признание за огромния принос на Теодор Салпаров към българския волейбол, но и в повод един от най-големите играчи на своя пост в историята на националния ни отбор да направи равносметка за миналото и да погледне към бъдещето на следващото българско поколение.

снимки: Николай Варадинов