Тиана Бошкович напусна, но шампионският дух остава – Ебрар Каракурт говори за завръщането си и високите цели с Еджзаджъбашъ Динавит

След триумфален сезон в руската Суперлига, където спечели дубъл с Локомотив Калининград и беше обявена за MVP, турската волейболна звезда Ебрар Каракурт се готви за завръщане в родината си, обличайки екипа на Еджзаджъбашъ Динавит. В интервю за руската медия "Championat", Каракурт разказва за изминалото си преживяване в Русия и амбициите си за бъдещето, както на национално, така и на клубно ниво, присъединявайки се към отбора, който наскоро се раздели с една от най-скъпите волейболистки в света, Тиана Бошкович.

"Абсолютно съм съгласна!", възкликва Ебрар по повод перфектния начин, по който се сбогува с руската Суперлига – два трофея и титлата MVP. "Завършването на сезона с два трофея и титлата MVP е перфектен начин да се сбогувам. Всяка секунда, която прекарах в Локомотив, беше много важна за мен и затварянето на тази глава с такъв голям успех ми дава чувство на удовлетворение. Този сезон показа какво можем да постигнем, когато се обединим и се борим докрай."

Началото на сезона в Русия обаче не е било толкова гладко за Локомотив. Отборът не успява да се класира за финалите на два ранни турнира. Ебрар обяснява тези трудности: "Началото беше трудно. Нови системи на игра, нов отбор, имахме възходи и падения... Тогава все още не бяхме напълно синхронизирани. Сега, като погледна назад, виждам, че тези поражения бяха част от нашето израстване. Понякога трябва да паднеш, за да се издигнеш по-високо."

Шампионските титли в края на сезона безспорно компенсират тези пропуснати възможности. "Разбира се. Всеки трофей има значение, но шампионската титла в края на сезона засенчва всичко останало. Това не е просто трофей, а доказателство, че наистина сме отбор."
Попитана какво се е променило през сезона, Каракурт е категорична: "Всичко. Вярата ни един в друг, ритъмът ни, енергията ни... Трябва да отбележа също: аз израснах не само като играч, но и като лидер. Вече не само вкарвам точки на терена, но и говоря повече в съблекалнята." Тя споделя и за закачка с Ирина Воронкова, която не е вярвала в шампионските шансове на отбора след миналогодишната загуба на финала. "Да, и сега, знаейки как завърши всичко, мога да се усмихна на тази ситуация (смее се). Аз съм по-скоро реалист, понякога може би прекалено... Но енергията на Ирина ме тласна напред. Всеки път, когато излизах на терена, в главата ми ехтеше нейното "Еби, давай!".

Ключовият момент, в който Ебрар осъзнава, че Локомотив може да стане шампион, е третият мач от финала. "Да бъда честна? В третия мач от финала. Бяхме на ръба на отпадането, но обърнахме играта. В този момент разбрах, че този отбор е достатъчно силен, за да спечели всеки мач."

Сълзите на Ебрар на финала изненадаха мнозина, свикнали да я виждат като силна и предизвикателна личност. Тя признава: "На терена изглеждам страстна и малко луда, но дълбоко в себе си съм много емоционален човек. Миналата година бяхме толкова близо до спечелването на шампионата, но загубихме. И този сезон, когато изостанахме във финала, честно казано, повечето хора не вярваха, че можем да се върнем. Но ние успяхме. Като отбор показахме невероятна игра и постигнахме невъзможното. Когато най-накрая спечелихме, честно казано, дори аз не можех да повярвам. В този момент емоциите ме завладяха и аз се разплаках. Този момент беше наистина много важен за мен."

Сравнявайки двете спечелени отличия, шампионската титла е била по-трудна психически, докато Купата на Русия – по-скоро физически изтощителна битка.

Индивидуалните статистики на Ебрар са впечатляващи – без конкуренция по отбелязани точки за втора поредна година, с нов рекорд от 849 точки този сезон. Нейната "тайна" е проста: "Всъщност няма магическа формула (усмихва се). Просто трябва да работиш много и да бъдеш постоянен. Концентрирам се, за да бъда готова за всеки мач. Не ме интересува кой е зад мрежата. Единственото, за което мисля, е да надмина собствените си граници и да дам най-доброто от себе си за отбора."

За двете години в Русия, Ебрар казва: "Първата година беше период на адаптация, нова култура, език и среда. Втората година беше повратна точка. Показах голям напредък както като спортист, така и като личност. Русия ме научи да бъда устойчива и ми подари незабравими спомени."

Що се отнася до бъдещите цели, Ебрар е амбициозна. След като постигна едната си голяма мечта – спечелването на руското първенство, погледът ѝ е насочен към олимпийско злато с националния отбор. "На Олимпиадата през 2024 г. дадохме най-доброто от себе си, но успяхме да станем четвърти. Това беше наистина трагично. Но все пак вярвам, че сме едва в началото на това дълго пътуване. Ще отидем на следващата Олимпиада само с една цел: да спечелим златен медал. Това е безспорно най-голямата ми мечта на национално ниво."

На клубно ниво, след специалната победа с Локомотив, Ебрар вече мечтае за континентални и световни върхове с новия си отбор Еджзаджъбашъ. "Сега пък искам да спечеля трофей на континентално ниво. Искам да стана шампион на Шампионската лига. Искам да спечеля световното първенство. Нямам граници на мечтите си и винаги искам да постигам повече. Мечтите ми ми дават живот и страст."

Присъединяването на Ебрар Каракурт към Еджзаджъбашъ Динавит със сигурност ще внесе нова енергия и амбиция в отбора след напускането на Тиана Бошкович. Феновете с нетърпение очакват да видят как турската звезда ще продължи да пише своята впечатляваща волейболна история на родна земя и на международната сцена.

За българската волейболна общност е интересно да се отбележи, че Радослав Арсов, сегашният наставник на женския отбор на Левски София, имаше възможността да работи пряко с Ебрар Каракурт по време на престоя си в треньорския щаб на Локомотив Калининград.