Един от най-успешните съдии в историята на волейбола Стефано Чезаре ще преживее специална вечер в Месина. Италианецът ще бъде първи съдия на двубоя Италия – Бразилия от FIPAV Cup Men Elite, който започва тази вечер от 21:00 часа българско време. Това ще бъде последният му мач като рефер на италианска земя, а двубоят ще бъде и юбилейният №100 между двете волейболни сили.
Символиката е още по-голяма заради нещо, което практически не може да се случи в официален международен мач – италиански съдия да ръководи националния отбор на Италия.
„Особеното, разбира се, ще бъде, че ще съдийствам на италианския национален отбор, а като италиански съдия това никога не ми се случва. А да ръководя такава голяма класика като Италия – Бразилия го прави още по-красиво“, коментира Чезаре пред Италианската волейболна федерация.
Зад тази вечер стои една наистина необикновена цифра – 40 години със съдийската свирка.
Стефано Чезаре е роден на 16 февруари 1970 г. в Торино, а започва да съдийства още през 1986 г. Това означава, че прави първите си стъпки като рефер едва 16-годишен.
Именно толкова ранното начало до голяма степен обяснява невероятната продължителност на кариерата му. От първите мачове през 1986 г. до последните му назначения през 2026 г. са изминали четири десетилетия.
Самият Чезаре си спомня колко различен е бил волейболът, когато е започнал. Тогава например се е отсъждало двойно докосване при посрещане с две ръце отдолу, ако топката не излезе чисто. За 40 години той преминава през огромните промени както в правилата, така и в самата игра и технологиите, които постепенно навлизат в съдийството. Италианецът подчертава и ролята на технологиите в съвременния волейбол, като според него те трябва да бъдат инструмент в ръцете на съдията, а не съдията да се превръща в техен инструмент. За Чезаре независимо от технологичния напредък една от най-важните задачи на рефера остава управлението на мача и ситуациите, които възникват на игрището.
Пътят му до елита също е дълъг. От 1999 г. Чезаре е съдия в италианската Серия А, което означава, че вече 27 години ръководи срещи на най-високото клубно ниво в Италия.
Международната му история обаче е необичайна, защото преминава през две различни дисциплини – плажен и класически волейбол.
Първият момент, който самият Чезаре определя като повратен за международната си кариера, е Световното първенство по плажен волейбол през 2003 г. в Рио де Жанейро. Там той е първи съдия на мъжкия финал. По собствените му думи именно този двубой е неговата „първа международна витрина“.
Само година по-късно идва още по-голямо признание.
На Олимпийските игри в Атина през 2004 г. италианецът е първи съдия на женския финал в плажния волейбол. Четири години по-късно в Пекин отново получава едно от най-престижните назначения – този път ръководи мъжкия олимпийски финал.
След Олимпиадата в Пекин през 2008 г. Чезаре прекратява международната си съдийска дейност в плажния волейбол. Но това се оказва не край, а начало на втора голяма международна кариера.
От 2010 г. той е международен съдия в класическия волейбол. Така към 2026 г. има вече 16 години като международен рефер в зала, след като преди това е достигнал олимпийския връх на плажа.
Именно това прави кариерата му толкова необикновена – Чезаре успява да стигне до олимпийски финал в две различни разновидности на волейбола.
Кулминацията идва на 10 август 2024 г. в Париж.
Чезаре е първи съдия на олимпийския финал при мъжете между Франция и Полша. Домакините печелят с 3:0(25:19,25:20,25:23), а италианецът добавя трети олимпийски финал към изключителната си кариера.
CEV определя постижението му като уникално – след финалите на плажа в Атина 2004 и Пекин 2008 Чезаре достига до мача за олимпийското злато и в класическия волейбол в Париж 2024.
Между първия и третия му олимпийски финал стоят точно 20 години.
Любопитно е, че когато трябва да посочи най-специалните моменти от огромната си кариера, Чезаре избира два мача от двата края на международния си път – световния финал по плажен волейбол в Рио през 2003 г. и олимпийския финал Франция – Полша в Париж през 2024 г.
Около втория има и една закачка с Фердинандо Де Джорджи. Чезаре разказва, че селекционерът на Италия му напомнил с усмивка, че е успял да ръководи олимпийския финал в Париж „благодарение на Италия“. Италианците не достигнаха до финала и така нямаше пречка италиански съдия да бъде назначен за решителния двубой между Франция и Полша.
Четири десетилетия със свирката са дали възможност на Чезаре да бъде свидетел и на технологичната революция във волейбола. Според него съдийството продължава да бъде също толкова привлекателно, независимо от промените, а сравняването на различните епохи е погрешно – те просто са различни.
Италия – Бразилия обаче няма да бъде последният мач в кариерата му.
Това е важно уточнение в официалната информация на FIPAV. Двубоят в Месина ще бъде последното му съдийско назначение в Италия, но след него Чезаре има още два международни ангажимента. През септември трябва да ръководи срещи от южноамериканската олимпийска квалификация в Рио де Жанейро, а след това му предстои и мач от Шампионската лига на CEV.
Едва тогава ще приключи една кариера, започнала от 16-годишно момче със свирка през 1986 г. и стигнала до най-големите мачове на планетата.
След края ѝ Чезаре няма да напусне съдийството. Той възнамерява да предава натрупания опит на по-младите арбитри, а FIPAV вече го посочва като член на съдийската комисия с ресор, свързан с националните програми за квалификация на реферите.
Така тази вечер в Месина няма да бъде окончателното сбогуване на Стефано Чезаре със свирката. Но ще бъде краят на една огромна глава – последният му мач като съдия в Италия.
И едва ли можеше да има по-подходяща сцена: Италия – Бразилия, мач №100 между двете волейболни сили, за съдия, който започва на 16 години и 40 години по-късно все още е на най-високото международно ниво!
снимки: Николай Варадинов
