Шампион на Полша и стълб в центъра на мрежата – Александър Грозданов се завръща в националния отбор с титла, самочувствие и ясна цел: Олимпиада Лос Анджелис 2028. Преди старта на Лигата на нациите той говори откровено за конкуренцията в групата, уважението към легенди като Вилфредо Леон и желанието да върне блясъка на българския волейбол.


Здравей, Алекс! Първо, честита шампионска титла! Как успяхте да се върнете в ключовия първи гейм на четвъртия мач за титлата срещу Заверче?

Колективът, който изградихме, беше ключов за този развой на събитията. Много пъти през сезона успявахме да се върнем в такива ситуации. Запазвахме спокойствие и си помагахме един на друг. Това смятам, че е ключовото – колективът, който изградихме. Нашата сплотеност оказа емоционално влияние върху противника в тази част. Между другото, точно колективизмът ни помогна и на финала за Чалъндж къп срещу Лубе в Чивитанова, когато те водеха с 2:0 и бяха на крачка от "златен гейм".

Какво е да вдигнеш трофея като българин в полския шампионат?

Усещането е страхотно! С цялата конкуренция, всички големи имена... Да завършим на първо място е нещо уникално. Никой не ни слагаше изобщо в сметките. Бяхме, малко или много, аутсайдери – въпреки Вилфредо Леон, това голямо световно име. Предричаха ни, че няма да постигнем нищо. Радвам се, че успяхме да опровергаем всички тези прогнози. Спортът затова е социален феномен – защото никога не знаеш как ще се развият нещата. Не можеш да слагаш предварително етикети на отборите. Тази година ние станахме центърът на Полша.

Как оценяваш представянето си през сезона, след като завърши втори при блокировачите?

Без излишна скромност – можеше да е и по-добре, да бъда на първо място (смее се). Сериозно – естествено, че съм доволен. Все пак да си на това място, а разликата да е минимална от първия... Радвам се като блокировач, но за мен това не е от такова съществено значение – важното е, че титлата е в нашите ръце.

Какво беше в частност ключовото за успеха през този сезон?

Пак ще повторя – колективът. Това, че на хартия другите отбори с техните големи имена бяха фаворити, не променя факта, че ние победихме с колектив, с отбор, изграден на игрището, а не с имена на хартия. Със сигурност Вилфредо Леон прави изключение. Той оказа голямо влияние върху нас. Показа ни как се става шампион и ни помогна да изградим колектив. Самото му присъствие на игрището ни влияеше много положително. Даваше ни едно спокойствие, сигурност, че когато застане на линията за начален удар, нещата ще се променят в наша полза. Винаги си личеше притеснението на противника, когато той отиде на сервис. Той е страхотен професионалист и се справя дори и контузен.

Дали си казахте нещо по-специално в съблекалнята преди последния мач от финалната серия?

Не, не сме си казали нищо специално. Беше като всеки друг мач, което е страхотно – да излизаш за финал с нагласа като за всеки друг мач, без излишно пренавиване. Това е ключово и няма нужда дори да си казваме нещо.

Какво означава за теб да бъдеш съотборник с волейболист като Леон?

За мен е уникална чест и се радвам, че успях да бъда цял сезон рамо до рамо с такава личност. Феноменално е, че успях да вдигна купата с него и че ме научи на нови неща този сезон. Просто е уникален човек, уникален спортист, страхотен професионалист. Той е пример и в живота, и в залата. Дава ми наставления – естествено, все пак е по-голям от мен. Коментираме много неща заедно, аз го заливам с адски много въпроси нонстоп. Опитвам се да "открадна занаята", както се казва – да взема от неговия опит и по-бързо да се науча на нови неща. За което му благодаря. Никога не ми е отказал съвет или не се е отнасял с пренебрежение – нито веднъж не е проявил „надутост“ заради звездния си статут. При него такива неща не съществуват. Дори в най-трудните моменти, когато е бил адски уморен – просто се вижда как вече не може да ходи – е отделял по половин, един час в залата за феновете, за децата. Това е... просто да му свалиш шапка. Няма какво повече да се каже.

Стана ясно, че Леон ще остане в отбора. Какво е твоето бъдеще в Богданка?

Искам клубът официално да го обяви. Но се радвам, че той остава тук. И ако и аз остана, ще имаме възможност да работим още една година. По всяка вероятност ще остана, да.

Това означава, че ще видим доста българи в груповата фаза на Шампионската лига.

Да, ще бъде доста интересно. Имаме Алекс Николов, Мартин Атанасов, Левски – целия отбор, ние – Лублин. Така че ще бъде много интересно за българската публика. Надявам се да стане така, че да играем пред родна публика, както се казва.

Какви са твоите цели като капитан на националния отбор? Какви са очакванията за предстоящото лято?

Да се раздадем повече от миналата година. Като цели – те съвпадат с тези на щаба за предстоящите турнири и, смятам, с тези на всеки друг състезател. Просто да играем добър волейбол и да имаме успех. Лека-полека да надграждаме.

Какво означава за теб да водиш България?

Чувството е страхотно. Не е лесно да се опише. Като по-малък дори не съм си мечтал за това. Да бъдеш капитан на националния отбор е голямо признание за един състезател. Със сигурност не съм го очаквал. Нямам опит, но се забавлявам. Казах си, че ще давам всичко от себе си, с каквото мога да помагам на отбора. Надявам се да се получават нещата.

Посланието ти към младите, които мечтаят да стигнат до националния отбор?

Да продължават да мечтаят. Да работят здраво. И нещата ще се получат. Изисква се време за всяко нещо. Така че да имат търпение и постоянство. Всяка мечта се сбъдва.

Има ли играчи, които според теб заслужават по-голямо внимание в националния отбор?

Със сигурност всеки състезател заслужава внимание. Трябва вниманието да е равно между всички, според мен. Защото всеки е заслужил да бъде там. Всеки дава едни и същи усилия, за да върви отборът напред. Така че не мога да отлича някого, който заслужава повече или по-малко внимание. Смятам, че всички са постигнали нещо голямо, за да бъдат в националния отбор. Има много момчета, които просто вървим по един и същи път, за да има надграждане. Радвам се за Борко Начев. Наистина му пожелавам да направи един силен сезон в Италия, да се учи, да върви напред и да се развива. Както и на всички други момчета, които за първи път излизат в чужбина. А те не са малко...

Дали ще успеете да се противопоставите на отбори като Германия и Словения в групата за световното първенство във Филипините?

Смятам, че ще успеем. За това работим. Вече се вижда индивидуален напредък у всички състезатели година след година. Има доста хора, които играят в силни първенства. Двамата с моя адаш Алекс Николов играхме финали – аз в Полша, той в Италия. Същото важи и за Марти Атанасов в Турция. Денис Карягин надгради в силното турско първенство. Аз играх с него в Италия – в Монца, заедно с Грьозер, който изненада всички на 40 години. Той (Грьозер б.р) е също една легенда като Вилфредо Леон, която служи за пример. Страшно позитивен човек е – смирен, стъпил здраво на земята. След мача се поздравихме. Беше много мил момент за мен. Този голям състезател ми благодари и каза, че е горд, че сме играли финал заедно. И наистина това е равно на един трофей.

Спомена, че да тръгнете с нагласата да излезете само от групата на Световното, не е правилно. Смяташ ли, че ще излезем от групата, дори ще направим нещо повече?

Да, така смятам. Много хора, особено в спорта, казват, че трябва да се мисли "мач за мач". Така е. Смятам, че ние ще го направим – ще мислим мач за мач, ще бъдем концентрирани. Но трябва да имаме и една дългосрочна цел, идея, виждане как можем да отидем по-далеч.

Излишно е тогава да питам коя е дългосрочната ви цел.

Не мисля, че за този въпрос има друг отговор. Лос Анджелис 2028 е целта на цяла България. А все пак смея да твърдя, че ние сме, може би, колективният спорт номер едно в държавата. Предишните поколения са го затвърдили, така че е редно вече да върнем тази слава – и да отидем на Олимпиада (за последно България участва на Олимпийски игри през 2012 година в Лондон б.р). Но това трябва да си го заслужим на игрището с много труд.

След титлата от Белгия и успешния период в Италия, какво те привлече в Полша?

Силното първенство. Има голяма конкуренция и място за развитие.

Кои са разликите между италианското и полското първенство от гледна точка на стил на игра и организация?

Италианското е доста по-силово, докато полското е по-технично.

Какво научи от работата си с Радо Стойчев и Масимо Боти?

Не мога да кажа дали съм подобрил конкретен елемент от играта си след работата с тях. Но генерално, под тяхно ръководство, се изградих до това, което съм в момента. Стъпка по стъпка, за което съм им благодарен.

На кого дължиш развитието си на волейболист в началото на твоята кариера?

Първите треньори в кариерата на един състезател са много важни. При мен беше Весела Братоева в Левски. Дори вчера си писах малко с треньор Братоева и наистина ми стана много мило. Благодаря ѝ за целия труд, който е хвърлила за моето първоначално изграждане като състезател. Също така има много волейболисти, по-опитни от мен, от които съм черпил опит. Боян Йорданов е един от тях, Светльо Гоцев, Цветан Соколов – хора с много опит. Ники Иванов също. С него миналата година проведохме разговор за полската лига – как той е играл тук и какво мисли. Така че оказа влияние на решението ми да дойда в Полша.

Имаш ли желание да се върнеш в Италия и да станеш шампион там?

Ако ми се отдаде шанс – защо не. Искам да стана шампион и там. Аз искам да стана шампион навсякъде – било то в Италия, Русия или Турция. Така че не е само едно място. Ако е дал Господ да имам здраве и дълга кариера – всичко това би могло да се случи.

Кой ти беше най-емоционалният момент в кариерата?

Не мога да отбележа един момент. Тази година със сигурност е изпълнена с емоционални моменти, но всичко е още много прясно. Не мога да кажа дали тя е по-емоционална от друг момент в кариерата ми... Трябва да мине малко време, за да осмисля и осъзная какво се е случило.

Кой беше най-трудният момент през сезона за теб и как го преодоля?

Когато си изкълчих глезена на четвъртфинала, тук отново идва примерът за колективизма, който няколко пъти дадох. Тогава другият център, който игра на моето място, се включи феноменално. В последния мач срещу ЗАКСА направи 5 блока – фантастично включване. Но със сигурност по-трудни моменти от изкълчването на глезена са винаги всички празници, които прекарваш далеч от семейството. Това е всяка година една жертва, която е тежка за преглъщане.

Как усещаш отговорността от това, че те сочат постоянно като пример за младите?

Не го приемам като тежест.

Спомена финала с Лубе в Чивитанова. Всички знаем, че след края на такъв мач емоциите са на двата полюса. Успяхте ли все пак да се видите с твоя адаш Алекс Николов след края?

Поздравихме се, да – макар и малко по-късно. Смятам, че е нормално веднага след една такава среща да има позитивна и негативна гледна точка. Някой да е по-ядосан, другият да е по-щастлив. В официалната част някой да не се е поздравил с другия. Но ние се поздравихме. Дори прекарахме вечерта заедно. Съперничеството свършва след последния съдийски сигнал.

Това, че идваш в националния отбор като човек, спечелил шампионата на Полша, ще повлияе ли на поведението ти спрямо съотборниците?

Мисля, че няма защо да повлияе. Не смятам, че има причина. Не съм някакъв супергерой. Свърших си работата този сезон. Било каквото било. Това, че съм станал шампион и съм в челото на блокировачите в Полша, няма да означава нищо, ако си променя отношението към съотборниците и не играя силно и през лятото. Напротив – това би било по-голяма загуба.

Какво правиш в свободното си време?

Нещо малко по-нетрадиционно – този сезон ходих няколко пъти да стрелям на едно стрелбище. Ползвах го като отдушник. Не съм човек, който играе компютърни игри. Най-вече искам всяко свободно време да прекарвам с близките и семейството. За мен това е най-важното – семейството и близките. Това са най-важните моменти от живота.

Кога да те очакваме?

Вероятно около 19-ти трябва да започна с националния отбор. Трябва да премина всички изследвания в Полша – рутинна процедура, нищо обезпокоително. Като се прибера в България, ще трябва да се видя с терапевтите и доктора на отбора, за да коментираме нещата. Просто предварително трябва да се подготвя с изследванията, за да не губим време, когато се прибера.

Готов ли си да влезеш в отбора още на първия турнир в Канада?

Да. Не съм от хората, които ще избират кога да играят и кога не. Нямаме време за почивка и не мога да не участвам във всички турнири. Все пак това е решение на треньорския щаб, но аз съм готов.

снимки: Николай Варадинов и plusliga.pl