Самуил Вълчинов, 202-сантиметров посрещач, започва кариерата си като юноша на Виктория Волей, преминавайки през Левски София, Дея Бургас и Монтана, преди да се присъедини към италианския клуб Банка Мачерата (Banca Macerata Fisiomed MC). С Мачерата успяха да се задържат в серия А2, след спечелването на промоция през сезон 2023/24. Достигна до четвърфинален сбъсък за купата на Италия, където отпадна от бившия си съотборник в Левски Гордан Люцканов (Аверса). Миналата година, за първи път, той бе повикан от селекционера Бленджини в националния отбор на България. Специално за volleyweek.bg Самуил разказа за очакванията си от новото волейболно лято, когато заедно с брат си Калоян, който последно игра за отбора на Монтана, ще бъдат съотборници в националния отбор, а предизвикателствата ще бъдат големи и за двамата.

Самуиле, първи сезон в Италия – как те промени като състезател и човек? Имаше ли нещо, което те изненада в атмосферата или стила на волейбол там? 🇮🇹

Не знам откъде да започна… Всичко в Италия ми повлия положително – от начина на живот, атмосферата, стила на работа, пътуванията, организацията, та чак до нивото на Лигата и цялостната работа през сезона. Всичко това съвпадна с моя характер и интереси. Изненада ме колко много вътрешни кадри имат – състезатели, за които преди това дори не бях чувал, а се оказаха изключително стойностни. За Мачерата беше много важно да останем в А2, знаехме че годината след промоцията винаги е трудно отбора да се спаси. Всичко завърши щастливо!

Какво беше усещането, когато разбра, че отново си част от разширения състав на България? Имаш ли лична амбиция за това лято с националния? 🇧🇬

Националният отбор е голяма тръпка и емоция за мен – сбъдната детска мечта. Винаги ще съм щастлив да бъда част от него. Личната ми амбиция е да съм част от онова поколение, което ще върне славата и успехите на българския национален отбор! Целта е ясна - Лос Анжелис 2028!

Да си в един отбор с брат си – това помощ ли е или допълнителен натиск? А и с братята Николови – май това ще е едно доста "братско" лято? 😄

Много интересно е да сме заедно на лагер – нещо, което допреди години ни изглеждаше немислимо, а сега е реалност. Любопитен факт е, че сме играли с братята Николови пред блока като деца, а сега сме съотборници в националния отбор. Животът ни поднася невероятни изненади. Определено ни чака едно „братско“ и незабравимо лято! 😊

Ако трябва да опишеш с една дума този изминал сезон – коя би била тя и защо точно нея?

Удоволствие.
Защото всичко, което преживях – от тренировките до мачовете и пътуванията – ми носеше истинско удоволствие.

Какво прави Самуил Вълчинов, когато не е в залата – футбол с приятели, Netflix или нещо съвсем различно?

Обичам да играя физически и виртуални игри с приятели, да се разхождам или просто да изляза на приятна вечеря или обяд с приятелката ми!

снимки: facebook и Николай Варадинов