Измина първият турнир от Лигата на нациите по волейбол за женския ни национален отбор. В турския курорт Анталия, който беше домакин и на финалите на Шампионската лига преди 2 седмици, дамите ни срещнаха изключително сериозни съперници в лицето на Нидерландия, Япония и Италия – все сериозни и традиционни имена в любимата ни игра. Загубите от тези отбори с по 3:0 едва ли будят някакво подозрение или изненада сред почитателите на волейбола, но по-важният акцент от тях е сякаш небрежното поведение на „лъвиците“ ни, което въобще не се хареса на голяма част от феновете. Обновеният състав на България затвърди наблюденията от последната година, че влиза в двубоите с „хубаво настроение и много емоции“, но това не се оказа достатъчно, за да се противопоставят на именитите си съперници.
Последният ни съперник в Анталия бе дебютантът в комерсиалния турнир Франция. Там за първи път показахме по-различно лице, а и настроение, но не успяхме да се възползваме от това. Така противникът ни се поздрави заслужено с първа историческа победа с 3:1.
Ще ви представим кратката равносметка от изминалия първи състезателен турнир от ВНЛ:
1. България – Нидерландия 0:3 (14:25, 20:25, 22:25)
Както винаги, един дебютен мач за сезона носи своите позитиви, но и притеснения. България срещна бронзовите медалистки от Евроволей 2023 Нидерландия, но въпреки това капитанът на „лъвиците“ Мира Паскова поведе състава с надеждата за успешно начало на състезателното лято. Дали от липса на достойни смени, дали от неправилния тайминг на реализирането им, но треньорът на България Лоренцо Мичели почти не успя да се противопостави на Нидерландия в голям част от мача. Хубавите впечатления, че повеждахме в резултата във втория и третия гейм, бяха заличени в края от невниманието на нашите състезателки, но и от опита и класата на момичетата от „ниската земя“. Заключението от този дебютен двубой във ВНЛ за нас е, че има много неща за изчистване, но се вижда познатото настроение, което е важно.
2. България – Япония 0:3 (13:25, 15:25, 15:25)
За огромно наше съжаление, този двубой спокойно може да бъде окачествен като най-слабия ни в турнира. Отборът от страната на изгряващото слънце, в чиито състав по традиция личат немного високи, но изключително технични състезателки, успя да ни победи с особена лекота, на каквато са способни именно японките. Превъзходството на съперника ни беше пълно, както показа и крайният резултат. Изводите от този мач биха били изключително много, така че поглеждаме с надежда към многозначителните усмивки в този мач по лицето на старши треньора Лоренцо Мичели, който навярно е предприел и ще предприеме нужните мерки, за да стои нашият национален отбор достойно на световната сцена във ВНЛ.
3. България – Италия 0:3 (11:25, 22:25, 19:25)
Мачовете ни срещу „Скуадра Адзура“ винаги са предизвиквали особен интерес сред феновете у нас. И този път имаше защо, като причината не беше единствено в топлите ни културно-исторически взаимоотношения. Треньорът ни Лоренцо Мичели се изправи в пореден епизод срещу своята родина. Наставникът продължи и в този мач да ръководи вещо и разгорещено обновения ни женски национален отбор, което включваше и забавните речи на техническите прекъсвания, при които се чуваше английски език, но с особена нотка на италиански акцент, което само по себе си предизвикваше още повече симпатии у състезателките и привържениците. И наистина – макар и след катастрофалния първи гейм, момичетата ни показаха повече желание и възможности, като във втория и третия гейм стояха близо до италианките, които през изминалата година завършиха четвърти на Евроволей 2023 – загубиха бронза именно от първия ни съперник в Анталия Нидерландия. Уви, и този мач приключи така, както и предните два – с чиста загуба 0:3. Но сякаш обликът на състава ни вече се виждаше да е избистрен.
4. България – Франция 1:3 (25:19, 21:25, 11:25, 27:29)
След като инкасирахме три тежки, но очаквани загуби, дойде ред да срещнем и абсолютния дебютант в Лигата на нациите – тима на Франция. При такива двубои, особено след толкова трудна програма, крайният изход винаги е коварен. Още повече, че в женския волейбол това е далеч по-често срещано, отколкото при мъжете. След хубава игра в началните минути на този мач нашите „лъвици“ се поздравиха заслужено с дебютен победен гейм. За жалост, старата ни слабост от изминалите двубои и години, а именно – след като контролираме събитията на терена, да изпуснем инициативата в неподходящия момент, се прояви и сега. Франция веднага „разчете“ колебанията в нашия обновен и неопитен отбор и изравни геймовете – 1:1. В третата част французойките напипаха слабостите в тима ни и обърнаха на свой ред резултата. Четвъртият гейм нашите момичета определено се събудиха от летаргията, която ги беше обзела, за да влязат в решителна битка за спечелването му, като така щяха да влязат и в евентуалния тайбрек с повече увереност. Отново моменти на невнимание костваха загубата и на четвъртия гейм по особено драматичен начин, а това беше наказано от бойкия тим на Франция, който заслужено се поздрави с крайния успех, който бе и исторически за страната във ВНЛ. От този мач остава горчилката за нас, че бяхме както толкова близо до първия си успех в Лигата, така и достатъчно далеч, че да го реализираме.
След този двубой можем да направим съответните изводи:
Така измина първият турнир от волейболната Лига на нациите за женския ни национален отбор – с особено голяма горчилка след 4-те загуби от 4-те двубоя, изиграни в хубавия турски курорт Анталия. Усмивките и настроенията в съблекалнята и на терена бяха положителен лъч за тима на Лоренцо Мичели, но за пореден път се видя, че това далеч не е достатъчно, за да се борим за нещо повече от почетни загуби.
Обновеният състав на България показа, че разполага с някои нелоши индивидуални качества, но правилната им подредба в успешен отбор ще отнеме време, което не знаем дали все още работи в полза на Лоренцо Мичели, състезателките и Федерацията по волейбол.
Говорейки за ръководното тяло, трябва да отбележим, че отборът ни се радваше на солидна подкрепа по трибуните и от страна на президента Любомир Ганев, който беше с приятна компания, както и от мениджъра на тима Борис Халачев. Заедно с него двубоите гледаше и новият треньор на „Марица“ Ахметджан Ершимшек. Да се надяваме, че турският специалист, дошъл от титулувания гранд в югоизточната ни съседка „Вакъфбанк“, е забелязал положителни неща в играта на своите бъдещи състезателки в пловдивския тим, тъй като мнозинството от имената в националния отбор – случайно или не, са представителки именно на пловдивския волейбол в лицето на „Марица“.
Завършвайки този обобщителен преглед върху първите мачове на женския национален отбор, с надежда поглеждаме към следващия турнир на тима в Лигата, който ще се изиграе от 29 май до 2 юни в Арлингтън, САЩ. В страната на неограничените възможности българките ще направят повторен опит да покажат и докажат своите волейболни възможности, вярвайки, че са неограничени, срещу отборите на Южна Корея, считан за абсолютния аутсайдер в женското издание на Лигата, домакините от САЩ, изключителната в този спорт Сърбия и Германия, доскоро водена от нашия стар скандален познайник Витал Хейнен.
Но преди това ще отправим погледите си към мъжкия ни тим, който също ще срещне своите първи съперници във ВНЛ именно в слънчева Анталия между 21 и 26 май. Официалният дебют на Джанлоренцо Бленджини ще бъде срещу тима на Франция утре, а останалите ни противници са Канада, САЩ и Нидерландия. Повече за това очаквайте в следващата ни статия.
