📌 Това е перефразирано интервю на колегата Петър Стоянов от "Тема Спорт". Цялото интервю можете да прочетете в днешния вестник! 📰

След две десетилетия на върхова кариера в чужбина, Матей Казийски се изправя пред прага на ново начало. Въпреки че признава лека умора в края на сезона, той споделя: "Не изпитвам страх от края. Може би защото преди няколко години вече се бях замислил сериозно." Единственото, което тежи на сърцето му, е моментът отпреди 13 години: "Ситуацията през 2012 е единственото, за което съжалявам в кариерата си." Въпреки че договорът му с Милано изтича, той не отхвърля възможността за още един последен сезон, но вече с приоритет близостта до семейството и сина си.

Казийски приема спокойно ролята си в Милано, където треньорът дава шанс на младите играчи, виждайки в това бъдещето на отбора. За разочароващото отпадане от Лубе в плейофите той обяснява: "След еуфорията от важната победа навън, сякаш сами им подарихме втория мач у дома. Липсата на постоянство в изявите ни през целия сезон ни коства скъпо." Той не крие възхищението си от младия Алекс Николов: "Той сам показа класа и игра много силно. Радвам се, че е здрав и му пожелавам само успехи занапред."

Въпреки че е спокоен за евентуалния край на кариерата си, плановете му след това са все още неясни. С характерното си чувство за хумор казва: "Първо ще се отдам на семейна идилия и ще кося ливадата. След това ще видим какво ще ме привлече. Нямам намерение да се пенсионирам от всякаква дейност."

Спомените за преминаването му в Тренто са изпълнени със специална емоция, белязана от множество трофеи и личностно израстване. Той си спомня съпротивата при трансфера: "От една страна Славия, от друга Динамо Москва. И двете страни се опитваха да ме спрат всячески. Самият факт, че успях да стигна до Тренто, беше истинско чудо и повратна точка в кариерата ми."

Най-голямата му болка остава отказването от националния отбор през 2012 г. Той обяснява емоционално: "Тогава се стигна до момент, в който трябваше да преглътна себе си, за да продължа по начина, по който се вървеше. А това не е нещо, което допринася за добър резултат. Когато правиш нещо въпреки себе си, не можеш да дадеш 100%." Въпреки различните мнения в обществото, той е убеден в правотата на решението си. В заключение, Казийски споделя: "Имах страхотен път във волейбола и съм доволен от всичко постигнато. Много е трудно да постигнеш това, което постигнах във волейбола, в което и да било друго."

снимки: Николай Варадинов