След като миналата година трима ключови шампиони от U18 не получиха шанс в националния, сега историята се повтаря при U16 – от първенеца ЦСКА е повикан само един състезател. Треньорът Невен Нешев отново алармира: „Така отблъскваме децата от спорта.“

1. Г-н Нешев, след като стана ясно, че отборът на ЦСКА има само един представител в националния отбор до 16 г., въпреки че спечелихте регион „Витоша“, как бихте коментирали тази селекция?
Ще го обобщя политкоректно, че във федерацията ни са докачливи и не обичат критика.
Това са фактите – от отбора, завършил на първо място в регион „Витоша“, е повикан само един състезател в разширения състав от кумова срама. 15 деца от България са по-добри от нашите момчета от ЦСКА? Дори да е емоционална преценката ми, на практика нещата не изглеждат логично и обективно – от първия отбор е повикан един, а от вторите – петима.

2. Успехите на ЦСКА показват последователност и сериозна работа. Смятате ли, че този резултат е плод само на моментен късмет или на дългосрочен труд и развитие?
С късмет ли нашите момчета са спечелили 13 мача от общо 14? Само треньорска дейност ли е? Не вярвам. Не заслужават ли признание и поощрение за труда и усилията, които полагат през целия сезон?

3. Според вас каква трябва да е ролята на федерацията в подобни ситуации и какви стъпки трябва да се предприемат, за да има повече справедливост в селекцията?
Тук е ролята на федерацията, да. Трябва да има прозрачни и обективни критерии при избора на момчета за националните отбори. Неслучайно последните години във волейболното пространство циркулират съмненията, че ако не си в определен клуб, не получаваш място в национала. И с всяка изминала година тези съмнения се засилват.

4. Как подобна несправедливост се отразява върху децата и мотивацията им да продължат в спорта?
Изключително трудно е да мотивираш състезател да продължи да се бори, след като още в зората на кариерата си се сблъсква с подобна несправедливост! Това води и до отказване на състезатели, неуцелили “правилния” клуб. Те не виждат перспектива. Далеч им е 5–7 годишен период, в който да видят реализация.

5. Какъв е вашият подход като треньор в тази ситуация и какво казвате на момчетата си, които се чувстват пренебрегнати въпреки усилията си?
Уча моите състезатели на честна и достойна игра, искам да успяват и побеждават с волейболни средства на терена, но за съжаление сами започват вече да разбират, че за избор за национала, волейболните аргументи не са достатъчни. Тази ситуация е от години и не виждам скоро да приключи.

6. Какви са алтернативите пред едно талантливо момче, което не вижда шанс в националния отбор?
В такъв случай мотивацията за състезателите остава излизане в чужбина. Но това е един ужасно труден и несигурен път.

7. Все пак, какво искате да кажете на своите момчета, които продължават да се борят въпреки трудностите?
Вярата ми е, че някой ден няма да има отбори – “галеници” на федерацията, и всички състезатели ще бъдат оценени според качествата им, а не според клубната принадлежност.
На моите момчета искам да кажа, че вярваме в тях и че целият труд, който полагат, един ден ще бъде оценен от правилните хора – било то и в чужбина. Няма невъзнаграден труд.