За някои - неочаквано, за други - предизвестено. Така звучи "новината" за напускането на Радостин Стойчев като треньор на Верона. Предизвестено още от момента на инцидента при гостуването на отбора на Верона в Чивитанова в началото на януари. Така и не разбрахме какво точно се е случило - дали е "душил" ВИП фен на Лубе или "просто си е сложил ръцете на раменете му". От кадрите на мача не личи. Вероятно има записи от охранителните камери, но това не е проблема.

Доколкото познаваме Стойчев – а ние го познаваме – той има труден характер и е възможно да си е изпуснал нервите, провокиран от фена. Дори и това не е същността. Последваха извинения и "посипване на главата с пепел", но счупеното си остава счупено, дори и залепено. Вече имахме "едно на ум".
Нещата сякаш заприличаха на "буря в чаша вода", след като Верона се класира за финалната четворка в Купата на Италия, и то под ръководството на "набелязания" Стойчев. После, с помощта на звездите Рок Можич и Наумори Кейта, отборът стигна до исторически финал. Всички, които бяхме в залата в Болоня, видяхме, че Верона беше на косъм от триумфа, благодарение най-вече на разперилия "криле" Кейта.

Българският фен бе раздвоен между Лубе на Алекс Николов и Верона на Стойчев. Резултатът вече е ясен. Ясно беше, и че Верона завоюва голям успех и шанс за участие в евротурнирите. Всички си отдъхнаха – поне привидно, облаците над главата на новия член на съдийската комисия на FIVB изглежда се разсеяха.
Положителната енергия от този успех даде инерция на Верона, която завърши четвърта в редовния сезон. Как е протичал тренировъчният процес преди серията с Пиаченца? Едва ли ще разберем, но подводните течения очевидно са били факт.

На пресконференцията преди плейофите Стойчев бе запитан какво му е мнението за смяната на треньора на Пиаченца (Андреа Анастази бе уволнен, а на негово място дойде Любо Травица). Отговорът му бе лаконичен: "Когато нещата не вървят, треньорът е първият отговорен". Надали този въпрос му бе зададен случайно, макар че паралел с Верона уж не можеше да се прави. Та нали отборът вървеше възходящо, а финалът за Купата го доказа?

Да, ама не, както е модерно да се казва у нас. Дойде първият мач от плейофите срещу Пиаченца и... започна: "мускулен дискомфорт" за Можич, епизодични включвания на Кейта "по технически причини", логична загуба у дома и пропиляно домакинско предимство. В този момент вероятно в главата на Стойчев е светнала "червената лампа". Този "филм" той вече го беше гледал през 2018 година, когато беше начело на Модена. Тогава обаче нещата не бяха толкова префинени – звездите Бруно Резенде и Ървин Нгапет направо го "уволниха" в телевизионно предаване.
Бегъл поглед във форумите показва, че феновете не са съгласни с напускането на Стойчев точно преди мач номер 1000 в историята на плейофите за Скудетото и вероятно имат право, но отборният спорт е труден, защото е сплав от много компоненти, като треньорът е най-уязвим.
Най-пресният пример за конфликт между звезди и треньор у нас бе уволнението на Мартин Стоев от Нефтохимик. Всички привидяха напрежение между него и Аксел Трухчев.
Всичко казано по-горе навежда на логичния извод, че Стойчев превантивно е подал оставка, а не е бил "уволнен" от Верона, както първоначално предположиха италианските колеги. Ако търсим "къде е заровено кучето", то трябва да се върнем чак до 2012 година, когато Стойчев беше национален селекционер. Наставникът разбра за уволнението си не от федерацията, а от спикера в зала "Арена Армеец". Последвалите събития всички ги помним.
В заключение, не се притесняваме за бъдещето на Радостин Стойчев. Той има една от най-богатите визитки в този спорт. Възможно е го видим начело на отбор от Турция, където е ставал шампион с Халкбанк. Може да поеме друг италиански тим. А защо не и национална гарнитура? Да, "остър камък" е, но... разбира играта. Желаем му успех!