Капитанът на „Репрезентация“ говори за колектива в тима, както и за бъдещето на сръбския волейбол

Популярният Бата Атанасийевич принадлежи, заедно с Урош Ковачевич и Марко Подрашчанин, към групата на последните „оцелели” ветерани, участвали на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. След 12 години, не без известно страдание, националният отбор на Сърбия ще опита да напише други важни страници във волейболния алманах, в който личи името на Югославия, гравирано в олимпийския почетен списък, чиито потомци са Бата и Потке.

Интервюиран от mozzartsport.com, диагоналът, който изживя страхотна епопея в „Перуджа“, говори за реализираната мечта за „влизане отново“ в олимпийското село и какво означава да играеш на Олимпиадата. Ето някои откъси от интервюто:

УНИКАЛНО ПРЕЖИВЯВАНЕ: „Повечето от останалите съотборници в националния отбор не знаят какво уникално събитие е това. Няма по-добро усещане и по-добро време от това да отидеш отново на голямо състезание и отново да имаш уникално преживяване. Искахме да стигнем до Игрите, но не беше никак лесно заради квалификационната система. Седнахме и се запитахме дали имаме някакъв шанс, особено след първия уикенд на ВНЛ. Не е изненада, ако знаете, че играчите в този национален отбор играят в най-добрите клубове в света”.

За ИГОР КОЛАКОВИЧ: „Присъединихме се към националния отбор, когато той беше треньор, и заслужаваме да завършим кариерата си под негово ръководство. Нямаме информация, но смятаме, че Игор също ще се оттегли независимо от резултата, просто така цялото поколение ще си тръгне заедно”.

ОБИЧАМ НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР: „Като цяло изкарах близо 15 години в националния отбор. Имал съм добри и лоши моменти. Имаше и трудни периоди, но аз обичам националния отбор. Там са моите приятели... Тези три-четири месеца никога не са ми били трудни... Разбира се, моето място, както и това на другите съотборници, не е вечно и трябва да се даде шанс на младите хора да продължат традицията”.

За СРЕЧКО ЛИСИНАЦ: „Ние сме в постоянен контакт. Той е част от отбора – най-големият ни фен. Не може да мине мач, без той да се свърже с нас. Възстановяването му върви добре, би било важно да е с нас. Със сигурност щяхме да сме фаворити за един от медалите… Рано или късно Сречко ще се върне в националния отбор и по-младите играчи ще имат какво да научат от него” .