Новият европейски клубен шампион си припомни за горещата бразилска нотка в своята история
Шест години след последния път центърът на мрежата на „Трентино Волей“ отново ще бъде оцветен в зелено и златно, както често се е случвало в миналото (близко и далечно). Трансферът на Флавио Гуалберто, обявен официално днес, свързва нишките на много солидна и важна връзка между клуба на Виа Бренеро и Бразилия, не само ако вземем предвид позицията на централните блокировачи на терена. През първите двадесет и четири години от историята на мъжкото направление в клуба седем играчи от най-голямата страна в Южна Америка са носели магнетичната „жълто-синя“ фланелка.
По-долу е техният профил в хронологичен ред, като информацията е на официалния сайт на Тренто trentinovolley.it.:
АНДРЀ ХЕЛЕР (централен блокировач, от сезон 2004/05 до сезон 2006/07 – 62 участия, 884 точки): Започнал кариерата си от „Ново Хамбурго“, той беше абсолютно първият бразилец, който пристигна в Тренто, като го направи със своя олимпийски златен медал на врата, спечелен няколко седмици по-рано в Атина 2004. Хелер бързо се превърна в един от любимците на публиката в Трентино благодарение на страхотната си класа и изключителната южноамериканска харизма, която успяваше да запали публиката след всяка своя точка. Той беше сред главните герои в страхотното представяне през сезон 2005/06 (полуфинал на плейофите в първенството и Купата на Италия), като се отличи преди всичко в атака, благодарение на перфектното разбирателство, бързо изградено първо с Тофоли, а след това и с Меони. През 2006 г., по време на двугодишния си престой в Тренто, Хелер стана и световен шампион с Бразилия.
АНДРЀ НАШИМЕНТО (диагонал, сезони 2005/06, 2005/06 – 64 изяви, 1062 точки): Левичарят от „Сао Жоао де Мерити“ беше оценен заради много бързата си и технична ръка, която, особено през първия му сезон, спомогна за това отборът да достигне до цели, непостигани досега (полуфинал на плеойфите в Лигата и полуфинал на Купата на Италия). Сработката на Нашименто с разпределителя Меони беше факт в рамките на няколко дни и се оказа едно от печелившите оръжия за този период. През 2006 г., по време на двугодишния си престой в Тренто, диагоналът левичар също, заедно с Хелер, стана световен шампион със своята Бразилия.
ЛЕАНДРО ВИСОТО (диагонал, сезони 2008/09, 2009/10 – 90 мача, 1362 точки): Изключително високият (214 см!) състезател, родом от Сао Пауло, пристигна в Тренто, за да замени Николов и демонстрира голяма част от големия си потенциал – стана най-резултатен играч при завоюването на първата Шампионска лига (2009 г. в Прага), както и на втората (2010 г. в Лодз), но също и на първите успехи в Купата на Италия (2010 г., МВП в Монтекатини Терме) и Световното клубно първенство (2009 г. в Доха).
ГАРСИЯ ПИРЕС РИБЕЙРО РИАД (централен блокировач, от сезон 2008/09 до сезон 2010/11 – 70 участия, 384 точки): „Кариоката“ (родом от Рио де Жанейро) пристигна в Тренто, за да бъде адекватна алтернатива на позиция 3, особено в международни мачове (Шампионска лига и Световно клубно първенство), и той се справи перфектно, като се възползва максимално от внушителната си физика, с помощта на която атакуваше и блокираше. В италианския шампионат обаче той получи по-малко игрово време, като бе „жертва“ на правилото за лимита от четирима чужденци, които да бъдат използвани в състава.
РАФАЕЛ ВИЕЙРА ДЕ ОЛИВЕЙРА (разпределител, от сезон 2009/10 до сезон 2012/13 – 182 мача, 300 точки): Дошъл от „Сао Жоао дел Рей“, той беше сред най-обичаните и важни играчи за поредицата от победи, с които „Трентино Волей“ излезе напред между 2009 и 2013 г. (4 Световни първенства, 2 Шампионски лиги, 2 Шампионски титли, 3 Купи на Италия, 1 Суперкупа на страната). Пристигайки от „Вибо Валентия“, за да замени Никола Грбич – изключително тежка и отговорна задача, Рафаел веднага намери правилния „език“ със своите съотборници и попадна в среда, като се превърна в абсолютна отправна точка и лидер с усмивка, която винаги бе на лицето му. През четирите си години с „жълто-сините“ разпределителят също трябваше да се справи с две сериозни травми на ръцете, които му попречиха да се наслади на победите в Шампионската лига през 2010 г. и в Скудетото през 2013 г. Той също беше капитан в мач през сезон 2011/12. .
ЕДЕР КАРБОНЕРА (централен блокировач, сезон 2017/18 – 48 изяви, 363 точки): Роденият във Фарупила прекара само един сезон в Тренто, който започна с известни трудности, но след това завърши на високо ниво. Той беше гарант за висока дисциплина и успя да бъде оценен заради страхотните си личностни качества. Едер беше последният бразилски централен блокировач, който носи фланелката на Тренто преди новото ни попълнение Флавио Гуалберто.
РИКАРДО ЛУКАРЕЛИ (стрелец, сезон 2020/21 – 44 изяви, 483 точки): „Чукът“ на „Контагем“ пристигна в Тренто като трансферен удар от лятото на 2020 г., която бе белязана с блокирането поради пандемията Ковид-19, поради което „жълто-синята“ публика така и не успя да го види на живо. В единствения си сезон в Тренто той демонстрира цялата си стойност, помагайки да изведе отбора до финала на Шампионската лига, който след това загубиха с 1:3 във Верона срещу ЗАКСА.
