България е с най-много представители в тази изключително престижна и класна компания
През първите двадесет и четири години от своята история настоящият европейски клубен шампион „Трентино Волей“ често прибягваше до чуждестранния пазар, за да намира своите диагонали, а тази традиция ще продължи и през новия сезон благодарение на пуерториканеца Габи Гарсия, който пристигна официално днес. Петнадесет чуждестранни волейболисти на поста диагонал вече са носили „жълто-синята“ фланелка. По-долу в хронологичен ред са представени всички състезатели, останали в историята на „Трентино Волей“. От списъка отсъства Матей Казийски, който въпреки че влизаше в тази роля през сезон 2022/23, винаги е бил посрещач. Информацията е от официалния сайт на Тренто trentinovolley.it.
ГАБРИЕЛ ЧОКОЛАК (сезон 2004/05 – 21 двубоя, 109 точки): Словакът беше първият чуждестранен диагонал в историята на „жълто-сините“ и носеше номер 10, като този номер ще носи и Габи Гарсия. Чоколак често заменяше в игра титуляра Сарторети, особено в европейските турнири.
АНДРÉ НАШИМЕНТО (сезони 2005/06 и 2006/07 – 64 мача, 1062 точки): Бразилският левичар беше оценен заради изключително бързата си и технична ръка, която, особено в първия му сезон, изведе тима до първите си по-големи постижения (полуфинални плейофи за „Скудетото“). Играта с разпределителя Меони беше усъвършенствана за няколко дни и бразилецът се оказа едно от печелившите „оръжия“ за този период. През 2006 г., по време на двугодишния си престой в Тренто, той стана световен шампион с Бразилия.
СМИЛЕН МЛЯКОВ (сезони 2006/07 и 2007/08 – 36 мача, 49 точки): Пристигна в Тренто по препоръка на Стойчев, който от следващия сезон стана негов треньор на пейката на „жълто-сините“. Мускулестият българин беше оценен повече заради постоянната си дисциплина и себераздаване в тренировките, отколкото заради изявите си на терена, силно намалели първо от Нашименто, а след това и от сънародника си Николов. Той обаче сложи подписа си под първата титла в историята на Тренто.
ВЛАДИМИР НИКОЛОВ (сезон 2007/08 – 33 мача, 537 точки): Само един сезон, но изпълен със значение за българина, който спечели шампионата в Тренто и беше главният герой, разпалвайки страстта на трентинците към волейбола. Запомнящ се е припевът “Picchia, Vlado!“ (Победи, Владо!), който публиката му отдаде, когато се готвеше да изпълни своя феноменален сервис с отскок – една от запазените марки в „репертоара“ му. Заедно с Казийски, Стойчев, Мляков и Стоянов той бе фундаментална част от българската колония през онзи исторически сезон.
ЛЕАНДРО ВИСОТО (сезони 2008/09, 2009/10 – 90 мача, 1362 точки): Бразилецът пристигна в Тренто през лятото на 2008 г., за да замени именно Николов, и след някои първоначални трудности да се впише в играта на Трентино, демонстрира по-голямата част от своя страхотен потенциал, като бе главният герой в спечелването на първата „Шампионска лига“ (2009 г. в Прага), както и на втората (2010 г. в Лодз), но също и в първите успехи в „Купата на Италия“ (2010 г., МВП в Монтекатини Терме) и „Световното клубно първенство“ (2009 г. в Доха).
КРАСИМИР СТЕФАНОВ (сезон 2008/09 – 23 мача, 127 точки): Един от десетте (!) български футболисти, носили фланелката на Тренто. Той веднага направи своя дебют като титуляр, за да играе във финала за „Суперкупата на Италия“ през 2009 г. (първият в историята на „Трентино Волей“) във Флоренция в отсъствието на съотборника си Висото. Стефанов не успя да допринесе за успеха в този случай (поражение в три гейма срещу Лубе) и впоследствие получи малко шансове за изява, но изигра част от мачовете както в Шампионската лига, така и в редовния сезон на шампионата на Италия.
ЦВЕТАН СОКОЛОВ (сезони 2009/10, 2010/11, 2011/12 и 2013/14 – 164 мача, 1425 точки): Българинът пристигна в Тренто много млад и беше алтернативата на поста диагонал първо на Висото, а след това и на Щокр, постепенно намирайки все повече и повече място на терена. Единственият му сезон като титуляр обаче беше и неговият последен при „жълто-сините“, след като се завърна от наема си в Кунео. Той игра страхотно до март, преди да контузи прасеца си. Той се върна само за плейофите, които за Тренто приключиха още на четвъртфиналите.
ЯН ЩОКР (сезони 2010/11, 2011/12, 2012/13, 2016/17 – 192 мача, 2536 точки): Чехът пристигна в Тренто жаден за победи, които постигна в изобилие през следващите три години. Заедно с Казийски и Хуанторена той състави мечтаното трио за високи цели, което спечели 3 Световни клубни първенства, 2 Шампионски лиги, 2 шампионатни титли, 2 купи на Италия и 1 суперкупа на страната. Щокр е петият най-добър реализатор в историята на „жълто-сините“ с над 2500 точки. Число, което се увеличи и през сезон 2016/17, когато той се завърна с традиционния си номер 14, извеждайки Тренто до финалния плейоф в първенството, купата на Италия и финалите за „Купата на CEV“.
НИКОЛАЙ УЧИКОВ (сезон 2012/13 – 28 мача, 82 точки): Българският волейболист зае мястото в състава на сънародника си Соколов (даден под наем на Кунео за този шампионат) като алтернатива на титулярния диагонал Щокр и успя да бъде полезен, когато беше необходимо. Като например в Милано – във финалната част на финала за Купата на Италия през 2013 г., спечелен срещу Лубе. Световното клубно първенство през 2012 и „Скудетото“ през 2013 са другите му титли в „жълто-синия“ отбор.
ДЕЙВИД САБО (сезон 2013/14 – 16 мача, 76 точки): Унгарецът изкара само един сезон в Тренто, след Соколов. Беше много злощастна година от лична гледна точка, като се има предвид, че той беше сериозно контузен точно когато стана титуляр поради проблем, подобен на този, който засегна и самия българин.
КАЙ ВАН ДАЙК (сезон 2013/14 – 9 мача, 52 точки): Нидерландецът беше привлечен в клуба в края на февруари 2013 г., за да компенсира двойното отсъствие поради контузии на Соколов и Сабо, случили се в отбора през този период. Ван Дайк изпълни ролята си, преди отново да остави място на терена на Цветан Соколов.
МАРТИН НЕМЕЦ (сезон 2014/15 – 42 мача, 481 точки): Словакът изкара само един сезон в Тренто, но беше знаменателен. Той беше главният герой за достигането до върха в редовния сезон на шампионата, класирането за финала за Купата на Италия и красивото „жълто-синьо“ пътешествие в Купата на ЦЕВ (краят му дойде след златния гейм на финала в Москва). В плейофите на Серия А1 Немец започна четвъртфиналите и полуфиналите, преди най-накрая да остави място на терена за Джурич.
МИТАР ДЖУРИЧ (сезони 2011/12, 2012/13, 2015/16, 2019/20 – 148 мача, 1430 точки): Носейки „жълто-синята“ фланелка, гъркът преживя няколко важни етапа от кариерата си. Първият (между 2011 и 2013) като централен блокировач на отбора, който по това време печели последователно Световното клубно първенство и Купата на Италия по 2 пъти; втория като титулярен диагонал (между 2015 и 2016), третия (между 2019 и 20) като алтернатива на Люка Ветори в ролята на нападател от пейката. Джурич винаги се е отличавал със своето себераздаване и страхотна класа, но моментът, в който гъркът се оказа най-важен, със сигурност бе на финала на Скудетото през 2015 г., когато на поста диагонал той беше основното „острие“ за спечелването на четвъртата титла на Италия в историята на “жълто-сините“.
РЕНЕЕ ТЕПАН (сезон 2017/18 – 40 участия, 172 точки): Естонецът игра в Тренто само един сезон, в който, благодарение на някои трудности с приспособяването на Ветори, Тепан често намираше място на терена, понякога дори се превръщаше в абсолютен герой по време на мачовете.
НИМИР АБДЕЛ-АЗИС (сезон 2020/21 – 46 изяви, 841 точки): Нидерландецът пристигна в Тренто в качеството си на главния трансфер за лято 2020 и през първата половина на сезона той демонстрира цялата си класа с атаки и асове. Никой играч на “жълто-сините“ не е отбелязвал толкова много точки в дебютния си сезон. След поражението във финала на Шампионската лига срещу ЗАКСА (1:3 гейма), игран във Верона, той се премести в Модена.
