Една от най-емблематичните фигури на българския волейбол през последните две десетилетия – Боян Йорданов, официално сложи край на състезателната си кариера. Новината бе съобщена лично от него чрез прочувствено послание в социалните мрежи, в което благодари на своите треньори, съотборници, фенове, журналисти и най-близките хора в живота си.
„Направих го по моя начин. С цялото си сърце и цялата си душа, от любов към играта“, написа Йорданов, който се разделя с волейбола след близо три десетилетия, посветени на играта.
Пътят на един от най-силните български диагонали на XXI век започва в школата на Левски. Именно там талантът му е забелязан от първия му треньор Божидар Горанов, на когото Йорданов отправи специални благодарности в своето прощално послание.
Кариерата му завърши по впечатляващ начин в Арис Солун. През изминалия сезон той помогна на клуба да спечели промоция за елитната гръцка Волей Лийг, с което постави последния щрих върху една изключително богата спортна биография.

Един от героите на бронзовото поколение

За българските фенове името на Боян Йорданов завинаги ще бъде свързано с едно от най-успешните поколения на националния отбор. Той е бронзов медалист от Световното първенство в Япония през 2006 година и бронзов медалист от Световната купа през 2007 година.

Особено паметен остава четвъртфиналът срещу Франция на Мондиал 2006. България губеше с 0:2 гейма, но след включването на Йорданов националите стигнаха до знаменит обрат и победа с 3:2, която отвори пътя към историческия медал.
Освен това той е част и от отбора на България до 21 години, спечелил сребърните медали на Световното първенство за младежи през 2003 година в Иран.

Кариера, преминала през няколко държави

След началото в Левски, Йорданов изгражда сериозно име и зад граница. Носи екипите на Олимпиакос, Панатинайкос, Патрас, Генуа, Томис Констанца, Кифисия, Фойникас Сирос, Калцит Камник, Милон, Пафиакос, Пигасос Полихнис и Арис Солун.
Най-големите му клубни успехи идват в Гърция, където се превръща в един от най-уважаваните чуждестранни волейболисти. С Олимпиакос печели две шампионски титли, две Купи на Гърция и две Купи на лигата.
Сред индивидуалните му отличия личат наградите за най-полезен състезател на гръцкото първенство през сезон 2012/13, както и множество признания за най-резултатен реализатор и най-добър диагонал в местния шампионат.

От Левски до върха

С екипа на Левски Йорданов печели четири шампионски титли на България и четири национални купи, преди да поеме по международния си път.
Левичарят се утвърди като един от най-опасните реализатори на своя пост, а силният му сервис и мощната атака го превърнаха в кошмар за противниковите блокади в продължение на повече от две десетилетия.

Краят на кариерата съвпадна с началото на нов живот

Последните месеци от състезателния път на Боян Йорданов бяха белязани не само от успеха с Арис Солун и завръщането на клуба в елита на гръцкия волейбол, но и от едно от най-щастливите събития в личния му живот.
В началото на тази година легендарният диагонал стана баща за първи път, след като на бял свят се появи неговата дъщеря Теа. Така, докато се подготвяше за последните си мачове като професионален волейболист, Йорданов посрещна и най-важната роля в живота си – тази на баща.
По своеобразен начин съдбата събра края на една забележителна спортна кариера с началото на съвсем нова житейска глава.

„Г-н Волейбол, благодаря ти за приключението“

В края на емоционалното си обръщение Йорданов се обърна към спорта, който го превърна в един от най-разпознаваемите български волейболисти през последните 25 години.

„Това беше всичко от мен като състезател! За мен беше уникална привилегия, чест и отговорност да бъда професионален волейболист!

Г-н Волейбол, благодаря ти за приключението! Ще ми липсваш, но все пак заедно имаме незабравими спомени, нали така?!

ОБИЧАМ ТЕ!“

Така на 43 години Боян Йорданов затваря една изключително успешна страница от живота си. Страница, започнала в залата на Левски, преминала през най-силните първенства на Балканите и Европа, донесла бронзови медали с националния отбор на България и завършила по същия начин, по който бе изживяна – със сърце, характер и безкрайна любов към волейбола.

снимка: Николай Варадинов и bulphoto