Има моменти в спорта, които изглеждат прекалено красиви, за да бъдат истински. Финалът на Шампионската лига в Торино беше точно такъв за Масимо Колачи. На 41 години либерото на Перуджа изигра последния мач в кариерата си, а след последната точка не просто вдигна трофея, а бе обявен и за MVP на турнира. По-силен финал едва ли можеше да бъде написан дори в Холивуд.
Перуджа разби полския Заверче с 3:0(29:27,25:18,25:15) и затвърди усещането, че в момента разполага с най-завършения отбор в европейския волейбол. Тим без видима слабост, в който всяко звено работи в абсолютен синхрон. Но над всички индивидуалности тази вечер изпъкваше именно Колачи – човекът, който години наред бе символ на постоянство, дисциплина и безкомпромисна игра в защита.
Този успех не дойде случайно. Перуджа изгради машина, в която всеки знае ролята си до съвършенство. Симоне Джанели контролира ритъма с хладнокръвието на един от най-добрите разпределители в света. Васим Бен Тара превърна финала в личен спектакъл и буквално разкъса полската блокада. Олег Плотницки бе стабилен във всеки елемент, а централните блокировачи постоянно затваряха пространствата пред съперника.
Именно затова не бе изненада, че Перуджа доминира и в идеалния отбор на турнира.
| Пост | Състезател | Клуб |
|---|---|---|
| Диагонал | Васим Бен Тара | Сър Сикома Монини Перуджа |
| Разпределител | Симоне Джанели | Сър Сикома Монини Перуджа |
| Либеро | Масимо Колачи | Сър Сикома Монини Перуджа |
| Център | Матеуш Биенек | Алурон CMC Заверче |
| Център | Юрий Гладир | Алурон CMC Заверче |
| Посрещач | Олег Плотницки | Сър Сикома Монини Перуджа |
| Посрещач | Томаш Форнал | Зираат Банк Анкара |
| Треньор | Анджело Лоренцети | Сър Сикома Монини Перуджа |
| MVP | Масимо Колачи | Сър Сикома Монини Перуджа |
Селекцията на символичния тим показва нещо много по-важно от индивидуалните награди – Перуджа наложи модел на доминация, в който звездите не играят сами за себе си, а функционират като части от перфектно подредена система. Именно това отличава големите шампионски отбори от просто талантливите състави.
Финалът обаче имаше и друга стойност. Той се превърна в поклон пред едно поколение. Колачи никога не е бил най-шумният играч на игрището. Не е търсел прожекторите и рядко е бил лицето на маркетинговите кампании. Но за хората във волейбола той винаги е бил еталон за либеро – човекът, който превръща хаоса в ред и прави невъзможните топки възможни.
Най-силният момент дойде в края на третия гейм. Цялата зала вече знаеше, че това са последните секунди на Колачи като професионален състезател. Смяната му предизвика бурни аплодисменти, а съотборниците му сякаш играеха последните точки специално за него. Подобни сцени рядко се случват в спорта, защото рядко един играч си тръгва точно навреме – на върха, като шампион и най-добър в турнира.
Така Перуджа не просто спечели поредната европейска титла. Италианският гранд остави усещането за епоха. А Масимо Колачи получи онова, което заслужават само истинските легенди – финал, който ще бъде помнен дълго след последния съдийски сигнал.
снимки:cev.eu
